Шкрапари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
В края на 19 век Шкрапари е населен с българи малък чифлик в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] в [[1900]] Шкрапари има 90 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.267.]</ref>
В началото на 20 век цялото население на Шкрапари е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том IІ, София, 1993, стр.196, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в [[1905]] година в ''Шкрепар (Chkrepar)'' има 50 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр 180-181.</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик ''Шкрапар'' преди Балканската война има 8 български къщи,<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.
В 1912 година след [[Балканска война|Балканската война]] Шкрапари попада в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Аспронерион.<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/44012 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Οσνίτσανη -- Καστανόφυτον]</ref><ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>
| |||