Анхиало: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м МЕП
м RomanNr: 3 repl; Grammar: 1 repl;
Ред 7:
Сведения за ранната история на града черпим от [[Страбон]], който ни информира и за войната между Аполония и [[Месамбрия]] през началото на II век пр.н. е., при която основен момент е конфликта е било владеенето на Анхиало.
 
През II – ІI век пр.н.е. обособилият се независим град Анхиало се развива като първостепенен икономически център. Според един надпис от II век пр.н.е., открит в Поморие, там е имало храм на египетските богове [[Озирис]] и [[Изида]]. Подобен е имало в Месамбрия, но няма сведения за такъв култ в Аполония. Строежът на такъв храм в Анхиало е необясним, ако приемем, че градът е бил основан и контролиран от Аполония.
 
Резултатите от археологическите разкопки край Поморие през 60-те – 80-те години на миналия век, както и информацията от многобройни исторически текстове ни дават основание да приемем, че между I век пр. н. е. и IV в. град Анхиало е бил по-голям от Аполония и Месамбрия, взети заедно.
 
През 79 г. една [[кохорта]] от римската армия, предвождана от М. Лукул, остава на зимен лагер край града, от което следва, че той е бил достатъчно богат по това време. В едно писмо римският поет [[Овидий]], се възхищава на крепостните стени на града и на неговото пристанище. По това време Анхиало е бил столица на тракийския аристократ Аполон Ептайкент, който е управлявал от името на Одриските владетели обширни територии в Източната част на Балканския полуостров. Поради тази причина можем да бъдем сигурни, че през късния Елинизъм Анхиало е бил тракийски град. В околностите на Поморие са намерени и много богати погребения, датирани I – III век. От надгробни надписи и археологически находки знаем няколко имена на големи земевладелци, като Авлудзен и на богата жена – Лесескепра, най-вероятно жрица. В непосредствена близост до града са намерени съкровище от сребърни египетски тетрадрахми от Птолемей ІХIX, други монети от последните години на ІI в. пр.н.е., стъклени съдове и импортни предмети, както и голям брой монети, архитектурни детайли, предмети и ювелирни изделия от римската епоха.
 
Към края на III век, на три километра от Анхиало е била построена тракийска куполна гробница. В околностите на града са документирани повече от 100 тракийски могили. Находките от тях се отнасят към I – III век и свидетелстват за запазването на компактна група от старата тракийска аристокрация. Друго доказателства за тракийският характер на града ни дава [[Прокопий Кесарийски]], който през VI век пише за Анхиало като “град с тракийски навици и обичаи”.
 
През 270 г. Анхиало е разрушен от [[готи]]те, а с реформите на император [[Диоклециан]] в края на ІІІIII в. е включен в провинция [[Хемимонт]]. При голямото нашествие на [[авари]] и [[славяни]] през 584 г. е завладян и оплячкосан, а крепостните му стени са разрушени.
 
През 590 година градът е възтановенвъзстановен от император [[Маврикий]].
 
[[Категория:Древногръцки градове в България]]