Бургунди: Разлика между версии

Прародината на бургундите се е намирала в Южна Норвегия. Към ІІII в.пр.н.е. племето тръгнало на юг, вероятно прекарало известно време на остров [[Борнхолм]] (Бургундерхолм?), и след това – през ІI или ІІII в., се преселило в областта между реките Среден [[Одер]] и Долна [[Висла]]. Около 200 г. (или през първата половина на ІІІIII в.), под натиска на гепидите, бургундите отстъпили на югозапад и, преминавайки Лаузиц и Гарц, достигнали до Горен [[Майн]]. Оттук те предприемали набези срещу римската територия, придвижвайки се надолу по Майн. Първият сблъсък между бургундите и римските легиони бил при император [[Проб]]. Впоследствие това племе изтласкало [[алемани]]те на запад и югозапад и в средата на ІVIV в. стигнало до мястото, където Майн се влива в [[Рейн]].

В същото време римляните се опитали да се възползват от разприте между бургунди и алемани. Импратор [[Валентиниан ІI]] (364-375) сключил съюз с бургундите и ги използвал срещу алеманите – около 370 г. Когато през 407 г. вандали, алемани и [[свеви]] нахлули в [[Галия]], бургундите начело с племенния си крал [[Гундахар]] (Гунтиар, Гунтер от „[[Сага за Нибелунгите]]“) заели Майнц и прилежащата Рейнска долина. Оттук, заедно с аланите, ръководени от вожда им [[Гоар]], нахлули в долногерманската провинция и подкрепили галския узурпатор [[Йовин]] (411-413), който се обявил против император [[Хонорий]]. През 413 г. бургундите били признати от [[Западната Римска империя]] за [[федерати]] и получили територията в района на [[Вормс]], където да се заселят. По това време те приели християнството, макар все още да има спорове в каква форма – католическата или арианската. Във всеки случай в техните по-късни поселения в [[Сабаудия]] те са [[ариани]]. Заетата от бургудните територия принадлежала в административно отношение към провинция Горна Германия (Germania Superior), която след административната реформа на император [[Диоклециан]] получила името Първа Германия (Germania Prima) с център град Могунтиак (Майнц).

След смъртта на Гундиох държавата била поделена между четиримата му синове. Вътрешната борба за престола отслабила значително кралството, докато на трона не седнал [[Гундобад]] (480-516), при когото Бургундия достигнала зенита на своето могъщество. Когато умрял Гундиох, Гундобад бил прогонен от чичо си [[Хилперих ІI]] и намерил убежище в Рим. Братята му си поделили страната като резиденция на [[Хилперих ІІII]] станал Лион, [[Годегизел]] се установил в Женева и [[Годомир]] – във Виена. Гундобад бил в [[Равена]], където заместил починалия през 472 г. римски военачалник [[Рикимер]]. След краткото царуване на император Олибрий, намиращ се под влияние на вандалския крал [[Гейзерих]], Бургундското кралство в течение на известно време определяло политиката на Западната Римска империя. След смъртта на [[Олибрий]] Гундобад поставил на императорския трон в Равена [[Гликерий]] (437-474), който му дал пълна свобода на действие. Гликерий бил сменен от изпратения от Византия [[Юлий Непот]] (474-475), който отстранил Гундобад. Тогава бургундският принц се върнал в родината си и успял да прогони Годегизел от Женева. През 491-492 г. Гундобанд успял да отстрани братятя си Хилперих ІІII и Годомар, но Годегизел още бил жив. Тогава Гундобанд сключил съюз с него и двамата си поделили държавата. През 492-493 г., възползвайки се от война между [[Одоакър]] и остготите, Гундобад предприел серия нападения над територията на Северна Италия и се върнал оттам с богата плячка – добитък и 6000 пленници. За известно време [[Марсилия]], [[Арл]] и [[Авиньон]] в [[Прованс]] се намирали под властта на бургундите, но към началото на VІVI в. отново преминали в ръцете на [[вестготи]]те. Около 500 г. между двамата братя – Гундобад и Годегизел започнала поредната разпра, която прераснала във война. В нея се намсил и франкския крал [[Хлодвиг]], смятайки да завладее Бургундското кралство, още повече, че бил и подкрепен от Годегизел. През 500 или 501 г. Гундобад бил разбит от франкските войски при Дижон и успял да избяга в Авиньон. Хлодвиг го преследвал до Виена (резиденцията на Годегизел), но след това внезапно се върнал в своето кралство вероятно, защото вестготският крал [[Аларих ІІII]] се придвижил към границите му. Гундобанд събрал нова армия и завладял Виена. В сраженията Годегизел бил убит, и най-накрая Гундобанд станал едноличен владетел. През 503 г. Хлодвиг и Гундобад се срещнали близо до Оксер и сключили съюз, по силата, на който Гундобад помогнал на франкския крал във войната му срещу вестготиге през 507 г. В последвалите военни кампании бургундите се надявали също така да разширят територията си на юг и югоизток, но намесата на остготския крал Теодорих през 508-512 г. отново ги лишила от техните завоевания. При това Авиньон преминал в ръцете на остготите.

Когато умрял крал Гундобанд на престола седнал неговия син [[Сигизмонд]] (516-524), който още в началото на VІVI в. приел католицизма, което на свой ред довело до засилване на позициите на Католическата църква в Бургудското кралство. Това било продиктувано от факта, че в лицето на папата Сигизмонд виждал необходимия съюзник, който да му помогне да укрепи кралската си власт в борбата с все по-нарастващата мощ на аристокрацията. Изправен пред могъщи съперници като франките и остготите, той се опитал да установи приятелски отношения с Византия. В писма до император [[Анастасий ІI]] (491-518) той нарича себе си „войник на императора“, и твърди, че Бургундското кралство е част от империята, уверява, че чака нарежданията на императора. От своя страна Анастасий ІI удостоил Сигизмунд с почетните титли ''magister militum Galliae'' и патриций. След смъртта на императора обаче отношенията между Бургундия и Византия се променили. Новият василевс [[Юстин ІI]] (518-527) се стремял да подобри отношенията с остготите, докато Сигизмонд продължавал да враждува с тях, вследствие на което се оказал във външнополитическа изолация. Освен това провизантийската политика на краля имала своите сериозни опоненти и вътре в страната в лицето на мнозина знатни бургунди. Тази опозиция отслабила също озициите на краля. През 522-523 г. франки и остготи нахлули в Бургундия и завзели редица градове. Решителното сражение станало 523 г. и в него войската на Сигизмонд била разбита, а самият крал потърсил спасение в манастира Агом, но попаднал в ръцете на франките, докато по-малкият му брат [[Годомар]] успял да избяга. Същата година крал Сигизмонд умрял и на следващата 524 г. на трона седнал Годомар (524-534). Веднага след като поел властта Годомар събрал нови сили и победил франките при [[Везеронс]], а кралят им Хлодомир бил убит. С това предишната граниза с франките била възстановена, но заетите от остготите области между [[Дуранса]] и [[Изер]] били загубени завинаги за бургундите. За по-нататъшната политика на Годомар няма много известия. През 533 г. остготската кралица [[Амаласунта]] върнала на бургундите завладените по-рано територии, надявайки се да подобри отношенията си с тях. Всичко това обаче не можело да предотврати близката гибел на Бургундското кралство. През 534 г. франкски войски под командването на кралете [[Хилдеберг]], [[Хлотар]] и [[Теодеберт]] разбили бургундите при Отен. Годомар се намирал в обсадения град, който скоро паднал в ръцете на франките. Източниците съобщават различни версии за по-нататъшната съдба на последния бургундски крал, но все още не може да се установи със сигурност дали е бил убит, взет в плен или е успял да избяга. Във всеки случай повече сведения за него няма. След победата си тримата франкски крале си поделили Бургундското кралство като Теодеберт получил северната му част с градовете Отен, Лангр, Безансон, Аванш и Шалон-сюр-Сон; Хилдеберт взел централната част с Макон, Женева, Лион и Виена, а Хлотар – Гренобъл, Валанс, Ди и прилежащите им територии. През следващите години бургундската аристокрация се претопила напълно във франкския елит.