Добромир Хриз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м merging links
м RomanNr: 2 repl;
Ред 14:
 
==Между България и Византия==
По времето когато [[Иван Асен ІI]] и [[Теодор Петър]] вдигат въстание в [[Търново]] ([[1185]] г.) , в Македония се появява [[болярин]]а Добромир Хриз. Според [[Петър Мутафчиев]] <ref>"Владетелите на Просек"- П.Мутафчиев </ref> той е пратен от [[Асеневци]] да вдигне местното българско население на бунт. Според сведенията на [[Никита Хониат]]<ref>„История" - Никита Хониат</ref>, Хриз начело на петстотин души свои сънародници завзема крепостта [[Струмица]], от която започва да напада и покорява околните земи. Не само не действа в съгласие с въстаниците в Търново но и влиза в съюз с ромеите срещу тях. В последствие Хриз променя политиката си и воюва срещу гърците. Около 1193 г. е заловен от тях и хвърлен в тъмница. Успехите на въстаналите българи принуждават [[император]] [[Алексий ІІІIII Ангел]] да освободи Добромир Хриз и да му върне владенията, разчитайки, че той ще противостои успешно на сънародниците си ( около 1196 г. ). За да го привърже трайно към себе си императорът го оженва за дъщерята на своя братовчед [[Мануил Камица]].
 
==Съюзник на цар Калоян==
Ред 20:
Заемайки изоставения [[Просек]] край река [[Вардар]], той го превръща в непристъпна твърдина от която предприема нападения срещу съседните територии.
 
В [[1197]] г. на трона в Търново се възкачва [[Калоян]]. Той сключва съюз с независимите феодали Добромир Хриз и [[Иванко]]. Същата година Алексий ІІІIII Ангел предприема поход срещу Хриз но скоро разпуска войските си и се връща в [[Константинопол]]. Причините за тези му действия са неизвестни.
 
[[Картинка:Replica catapult.jpg|right|thumb|250px|Средновековен катапулт. Реконструкция.]]
 
==Втори поход на императора срещу Хриз==
През [[1199]] г. Алексий ІІІIII Ангел се отправя към владенията на Хриз. Вместо да послуша съветниците си и да завладее първо по-малките крепости, с което да лиши от опорора Хриз, императорът се отправя направо към Просек.
При първия щурм на [[крепост]]та е овладяно допълнителното укрепление, което Хриз издигнал в най - уязвимата точка на отбранителната система - входът. Опита да се подкопаят стените на крепостта завършва с много материални загуби за ромеите. Императорът прекратява атаката за да изчака подкопаващите машини, които още не са пристигнали. И на следващия ден атаките на [[гърци]]те са отблъснати. Каменометните [[машина|машини]] на Хриз нанасят нови поражения в редиците на ромеите. През нощта българите излизат през таен проход от крепостта и атакуват спящите [[ромеи]], разрушават много от [[катапулт]]ите разположени по хълмовете около Просек. Обръщайки в бягство нощният караул те проникват в лагера на ромеите и разграбват палатката на [[протовестиарий|протовестиария]] Йоан, който се спасил с бягство. Завръщайки се в крепостта, българите продължили да всяват страх у врага, като хвърляли празни бъчви в пропастта.
На другия ден императорът губейки надежда, че може да се справи с Хриз, влиза в преговори с него и признава владенията му около Просек и Струмица.
Ред 31:
 
==Хриз и Камица==
През [[1200]] г. Алексий ІІІIII изпраща протостратора Мануил Камица срещу Иванко, но той е пленен и предаден на цар Калоян. След отказа на императора да откупи братовчед си царя го предава на Добромир Хриз, който му е родственик ( зет ).
В 1201 г. Хриз нарушава мира с императора и в съюз с Камица завзема [[Прилеп]], [[Битоля]] и други крепости в Македония. Войските на двамата проникват и в [[Тесалия]] като заплашват да откъснат немалка част от земите на [[империя]]тя. Императорът предприема поход срещу тях, отправяйки се първо срещу Камица. Войната се оказала трудна и се проточила. Тъй като не получил помощ от просекският владетел, Камица бил разбит и изтласкан в Тесалия а след това прогонен и от там. Хриз повежда преговори с императора но скоро в ръцете на ромеите падат Прилеп и Битоля. След завземането на Струмица владенията му са унищожени а Хриз изчезва от историческите извори. Петър Мутафчиев твърди, че именно тогава Просек става владение на Калоян, защото около [[1205]] г. там се подвизава калояновият военачалник [[Ециусмен]] ( Чесмен ). Същият предполага, че между българския цар и императора е имало уговорка за премахването на Хриз и поделяне помежду им на владенията му. Мутафчиев изхожда от някой намеци в '' "История" '' на Никита Хониат, според които Алексий ІІІIII надхитрил Хриз и сключил мир с Калоян.
 
==Личността на Хриз==
Оскъдните исторически извори дават основание за много догадки относно просекският владетел. Основният източник по въпроса е Никита Хониат, който в историята си го нарича само Хриз ( Χρύσος ). Това небългарско име смущава изследователите ( изказвани били предположения, че Хриз и [[Стрез]] са едно и също лице ) докато не е обнародвана речта на Хониат към Алексий ІІІIII от 1203 г., в която заедно с Хриз се употребява българското Добромир. Относно Хриз, смята се че произлиза от гръцката транскрипция на Злат ( Добромир Злат ) или е изкривено произнасяне на славянското име Хръз ( Добромир Хръз ).
Хониат нарича Хриз влах ( той употребява за българите от [[Северна България]] названието [[власи]]<ref>"История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)" - Васил Н. Златарски</ref> ), което дава повод на румънските историци да го смятат за румънски болярин.
 
Ред 47:
*"Владетелите на Просек"- П.Мутафчиев, издателство на БАН, 1913 г.
*"История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)" - Васил Н. Златарски, издателство "Наука и изкуство", София, 1972 г.
*"История на България.Том ІІІIII - Втора българска държава" - Издателство на БАН, 1982 г.
 
[[Категория:Българска аристокрация]]