Архитектура на Търновската художествена школа: Разлика между версии

Към църквата може да са пристроени галерии ("Свети Четиридесет мъченици" и "Свети Петър и Павел" в Търново), параклиси ("Боянската църква") , костници и други. Църквата "Света Богородица Петричка" при Асеновата крепост е двуетажна, като приземният етаж е служил за костница<ref>"Старобългарско изкуство", Том ІІII - Никола Мавродинов, издателство "Наука и изкуство", София, 1959 г.</ref>.

Особен тип християнски храмове представляват конхалните църкви. Те са малки, еднокорабни, със или без притвор. Главна тяхна особеност се явявят трите конхи (апсиди) поместени съответно в източната, южната и северна стени на наоса. Малкият купол почива направо върху стените. Конхалните църкви се срещат главно в манастирите и не се отличават с особено изящество. Представители на този тип храмове са църквата в манастира "Свети Архангели" в [[Трън]], "Свети Никола Мрачки" в Пещерския манастир (триконхални). Разновидност представлява четириконхалната църква "Богородица Елеуса" във Велюса<ref>"Старобългарско изкуство", Том ІІII - Никола Мавродинов, издателство "Наука и изкуство", София, 1959 г.</ref>.

Царският дворец, който първоначално е бил болярски замък, претърпява две съществени преустройства при царете [[Иван Асен ІІII]] (1218-1241 г.) и [[Иван Александър]] (1331-1371 г.) . В крайния си вид той е малка крепост с приблизително елипсовидна форма. Дебелината на стените му достига два метра. Квадратни и кръгли кули пазят входовете, главният от които се е помещавал в кръгла входна кула на северната фасада. Особено мощна е била северозападната ъглова кула. Във вътрешността сградите са подредени около двор в средата на който са разкрити основите на богато украсена дворцова църква. Поради неравността на терена някой сгради са двуетажни, други триетажни.