Битка при Солун (1014): Разлика между версии

През лятото на 1014 г. византийският император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] предприема поредния си поход към България. От [[Беломорска Тракия]], през [[Серес|Сяр]] и [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]] той навлиза в долината на река [[Струмешница (река)|Струмешница]] и спира пред загражденията в северното подножие на [[Беласица]], където е българската войска, предвождана от Самуил<ref name="angelov55">Ангелов/Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-ХVXV век), с. 55</ref>. За да отклони вниманието на императора, българският цар отделя една значителна част от силите си начело с [[Несторица]] и я изпраща на юг, за да нападне [[Солун]]<ref name="nikolov146">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref>.

Несторица достига околностите на Солун. В полята западно от града<ref name="nikolov146">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref> (а според някои изследователи - близо до река [[Галик]]<ref name="angelov55">Ангелов/Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-ХVXV век), с. 55</ref>) той е пресрещнат от силна войска, водена от солунския дукс Теофилакт Вотаниат. Всичко известно за последвалия сблъсък, както и за повечето от предхождащите го събития, е предадено от византийски летописци. Синът на дукса, Михаил, предвожда нападението срещу българите и е обкръжен от тях. В ръкопашната схватка войските на Несторица търпят тежки загуби и отстъпват под прикритието на стрелци. Още едно нападение на Михаил начело на византийската конница води до окончателно поражение и бягство на българите<ref>Такъв е ходът на битката според византийския автор ''Михаил Аталиат'', цитиран подробно от ''В. Златарски'' в ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, с. 732-733 (с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 693-694] в електронната версия на изданието от 1971 г.).</ref>. В ръцете на победителите падат голяма плячка и множество пленници.<ref name="podbrani66">Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 66</ref> След като обезопасява по такъв начин Солун, Теофилакт Вотаниат се присъединява към Василий II при Беласица<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, с. 136</ref>.

*'''Ангелов''', Димитър, и Борис '''Чолпанов''', ''Българска военна история през средновековието (Х-ХVXV век)'', Издателство на Българската академия на науките, София 1994, ISBN 954-430-200-X

*'''Николов''', Георги, ''Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІVII - началото на ХІXI в.)'', Академично издателство "Марин Дринов", София 2005, ISBN 954-430-787-7