Давидово царство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м RomanNr: 2 repl; Grammar: 1 repl; |
||
Ред 2:
Още първите еврейски водачи(според Библията)сключили с Яхве завет и той им посочил земя, в която да се заселят - [[Ханаан]] ([[Палестина]]).
По-късно, потомците на [[Авраам]] напуснали тази земя и преминали в [[Древен Египет|Египет]]. Там евреите останали повече от 400 години, като в края на този период египетския [[фараон]] [[Рамзес
[[Мойсей]] и неговият брат [[Аарон (Библия)|Аарон]] застанали начело на евреите, извели ги от Египет и ги повели обратно към Обетованата земя. За Мойсей в Библията пише, че той бил в личен контакт с Господ(Яхве) и че по време на пътуването получил от него скрижалите на завета и множество други закони и преписания.
Богоизбраният и народа му трябвали да се борят с ханаанците, за да си върнат земята, но пътуването към древната родина на израиляните продължило цели 40 години, като причината за това била нуждата от закалка, преди да могат да нахлуят, в Ханаан и да го завладеят. Затова двамата пророци-предводители на Изхода, не успели да влязат, заедно с народа, в Обетованата земя, а починали преди това.
След смъртта на Аарон, а после - и на Мойсей, начело на евреите застанал [[Исус Навин]], способен военачалник и близък на Мойсей. Завладяването на по-голямата част от Ханаан, осъществено от Исус Навин е описано в [[Книга на Исус Навиев]]. След настаняването им, в Ханаан,начело на евреите застанали така наречените [[Съдии на Израил]] - които съединявали, в себе си военната, със съдебната и жреческата власт. Периодът на съдиите бил период на анархия, подтисничество, раздори между еврейските племена и чужди нашествия(той е описан, в [[Книга на съдиите]]). Впоследствие съдиите били заменени, като върховни водачи на народа от велики жреци-пророци(първосвещеници), които не успели трайно и напълно да наложат теокрацията и по настояване на народа трябвало да отстъпят върховенството, на избирани от тях(по-късно - наследствени) царе. Така възникнало Еврейското царство, което имало два дяла, съответстващи на двете основни етнически общности- Юдея на юг и Израил - на север.
Първият владетел е [[Саул]], издигнат от първосвещеника Самуил. Втори е [[Давид]], който дошъл на власт, вследствие на борбите си за престола, със Саул и с подкрепата на Самуил. Той завладял [[Йерусалим]] и го превърнал, в столица на държавата. Третият е [[Соломон]]. Той издигнал храма на бог [[Йехова]], в столицата Йерусалим.
След смъртта на Соломон(при Ровоам), държавата се разделила на две държави - Израил и Юдея(с първи цар Йеровоам и със столица град Самария). Мужду Еврейското царство и околните държави и племена е имало много войни, както и множество съюзи, като пословичен е останал този на цар Соломон, с [[Финикия|финикийския]] цар Хирам. По-късно [[Асирия]] покорила [[Израил]], а [[Вавилон]] - [[Юдея]]. Вавилонският владетел - [[Навуходоносор]], силно опустошил Юдея и отвлякъл в плен населението
|