Конвенция за химическите оръжия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
Съвременните химически оръжия задушават, отравят,разяждат и изгарят вътрешните органи, а също така имат нервнопарализиращ и психотропен ефект. Бойните химически вещества се смятат за подходящи както за тактически цели (на бойното поле), така и за стратегически нужди (бомбардировки на територията ма противника, неговите командни пунктове и цивилно население). Те са предпочитани при водене на т.нар. конфликти с ниска интензивност (диверсии, терористични и партизански организации). Конвенцията за химическите оръжия (КХО) създаде за първи път условия не само да бъдат поставени извън закона цяла категория въоръжения, но положи и основите на международното сътрудничество в областта на мирната химическа промишленост.
Неупотребата на химически оръжия намира опора в различни морални и правни традиции от далечното минало. Забраната да се изполва отрова и създадени на нейна база оръжия се е спазвала още от древните елини и римляни. Изпълнението на КХО е в пълно съответствие с цялостното развитие на международното хуманитарно право. Брюкселската конвенция ([[1874]] г.) за законите и обичаите за водене на война забранява да се използват отрова и отравящи оръжия.
Сред общите принципи на хуманитарното право, приложими към химическите оръжия, биха могли да се посочат следните: имунитет на цивилното население, забрана за използване на отрова и отравящи вещества, забрана на оръжия , причиняващи излишни наранявания и страдания. Употребата на химически оръжия по време на [[Първата световна война]] засилва опитите на международната общност да се забрани химическата война. Преди КХО Женевският протокол от [[1925]] г. е единственото международно споразумение, забраняващо използване на химически оръжия. За разлика от КХО този обаче този протокол разрешава да се развиват, произвеждат и натрупват химически оръжия.
От [[1947]] г. [[ООН|Организацията на обединените нации]] е ангажирана активно с обсъждане на химическото и биологично оръжие. На практика всяка година Общото събрание на ООН приема резолюции по различните аспекти на този вид средство за поразяване. В заключителната декларация на Парижката конференция, приета на [[11]] [[януари]] [[1989]] г. предствителите на около 150 държави декларират стремежа си да забранят химическото оръжие. По пътя към създаването на КХО през [[септември]] 1989 г. [[Австралия]] организира международна конференция. Както всеки друг сериозно наболял въпрос, така и бъдещата Конвенция за забрана на химическите оръжия е предхождана от множество и продължителни международни преговори в рамките на Женевската конференция за разоръжаването и нейните предшественици.
Дългоочакваната конвенция е открита за подписване от [[13]] [[октомври]] [[1993]] г., което е сторено от около 160 държави. [[България]] подписва КХО на [[13]] [[януари]] 1993 г., след което следва и официалната ратификация на документа. Така страната става една от първите държави от [[Източна Европа]], ратифицирала КХО, и участва в работата на Подготвителния комитет за създаване на международна организация за забрана на химическите оръжия в [[Хага]], [[Нидерландия]].
Основни цели на КХО:
Ред 26:
* да подпомагат и да съдействат за употребата на химически оръжия за мирни цели.
Изпълнението на КХО се гарантира чрез система за контрол, която е изключително прецизно разработена в сравнение с досега действащите договори за разоръжаване. В чл. 6 от Конвенцията се предвижда всеобхватен рутинен контрол на дейностите, които не влизат в областта на забраната. Въпреки това контролната комисия не би могла да замени използването на национални технически средства за проверка, които държавите биха могли да си позволят със съответните развити технологии. И разбира се най-важната част от КХО е, че тя предвижда създаването на Организация за забрана на химическите оръжия, която да оказва помощ в случай на употреба на химическо оръжие или заплаха за използването му. Така стигаме до структурата, функциите и провомощията на ново създадената организация, със седалище Хага, [[Холандия]], които намират място в член 8 на конвенцията. Организациата за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) би могла да се дефинира като независима, междуправителствена организация с универсален характер, чиято цел са пълното химическо разоръжаване и международното сътрудничество в областта на мирната химия. Предвидено е да се създадът следните междуправителствени органа:
* Конференция на страните-членки (КСЧ);
* Изпълнителен съвет (ИС);
Ред 44:
Организацията се ползва на територията или на всяко друго място под юрисдикцията и контрола на държава-участник с такава правоспособност и с такива привилегии и имунитети, каквито са необходими за упражняването на нейните функции. Делегати на държавите-участнички, а също така техните заместници, съветници и представители, назначени в Изпълнителния съвет, както и техните заместници и съветници, генералният директор и персоналът на организацията се ползват с такива привилегии и имунитети, каквито са необходими за независимото изпълнение на техните функции, свързани с организацията. Имайки предвид до тук казаното логичният извод е, че отношенията между държавата членка и организацията трябва да бъдат ясно регламентирани. С оглед изпълнението на задълженията по тази конвенция всяка държава-участничка определя или създава национален орган, който служи за основен национален пункт за ефективна връзка с организацията и другите държави-участнички. Всяка държава-участничка уведомява организацията за нейния Национален орган, едновременно с влизането на тази конвенция в сила за нея. Всяка държава-участничка информира организацията за взетите от нея законодателни и административни мерки за изпълнение на конвенцията. Всяка държава-участничка разглежда като поверителна и осигурява специален режим на работа с информацията и данните, която получава поверително от организацията във връзка с изпълнението на конвенцията. Всяка държава-участничка се задължава да сътрудничи с организацията при изпълнение на всичките нейни задължения, и в частност, да оказва помощ на Техническия секретариат. Според КХО в случай на предполагаема употреба на химическо оръжие, отнасящо се до държава, която не е участничка в тази конвенция, или на територия, която не се контролира от държава-участничка, организацията тясно сътрудничи с генералния секретар на Организацията на Обединените нации. По съответна молба организацията предоставя своите ресурси на разположение на генералния секретар на ООН. Консултациите и сътрудничеството между държавите членки е основополагащо за действията на организацията и взетите от нея мерки.
При опасение за неспазване на разпоредбите по Конвенцията всяка една от държавите членки има право да поиска инспекция на територията на дадена друга страна членка. С оглед проверката на спазването на разпоредбите на настоящата конвенция всяка държава-участничка разрешава на Техническия секретариат да проведе инспекция на място. За изпълнение на инспекцията се назначават специални наблюдатели, на които трябва да бъде осигурен достъп до инспектираната територия. Искането за инспекция на място се представя от отправилата го държава-участничка на Изпълнителния съвет и същевременно на генералния директор за незабавно изпълнение. Никоя разпоредба на КХО не трябва да бъде тълкувана като ограничаваща или намаляваща по какъвто и да е начин задълженията, поети от която и да е държава по Протокола за забрана на употребата по време на война на задушливи, отровни и други газове и на бактериологични методи на война, подписан в [[Женева]] на 17 [[юни]] [[1925]] г., и по Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на бактериологично (биологично) и токсично оръжие и за тяхното унищожаване, подписана във [[Вашингтон]], [[Лондон]] и [[Москва]] на 10 април [[1972]] г. Всяка една от държавите членки има правото да предлага промени и поправки към КХО.
| |||