Гравитон: Разлика между версии

----

 

 

В настояще време отсъствува пълноценна теория на квантовата гравитация, но се счита за възможно [[квантуване]]то на слаби възбуждания на гравитационното поле. В рамките на такава линейна теории гравитонът е именно това възбуждане. Поради факта, че [[гравитация|гравитационното взаимодействие]] е изключително слабо, експерименталното наблюдаване на отделни гравитони е все още невъзможно.

Като начало нека предположим, че пространството не е празно, а е изпълнено с [[вакуум]], който пренася електромагнитното и гравитационното полета и взаимодействия. Взимайки под внимание откъде се взимат електрическите заряди при раждането на [[електрон]]-[[позитрон]]на двойка, и какви трябва да бъдат свойствата на средата, която пренася електромагнитното поле, то ние можем да предположим, че вакуумът може да се представи като [[кристал]] или [[течност]], построени от [[динамид]]и, които са диполчета от безмасови противоположни електрически заряди. От този физически модел може да се предположи, че вакуумът е някакъв лесно поляризуем [[диелектрик]]. Тъй като масовите елементарни частици съдържат един или два електрически заряда, то когато елементарните частици се намират във вакуум, то техните електрически полета поляризират диелектрика и изкривяват неговата решетка. Това изкривяване възбужда квадруполна поляризация на вакуума, която създава гравитационното електромагнитно поле. Именно това поле предизвиква гравитационното взаимодействие. Тъй като квадруполното поле се създава от двоен дипол, то това има ъглов момент 2, който е два пъти по-голям от ъгловия момент 1 на диполното електромагнитно поле. От този нагледен физически модел можем да разберем защо гравитационното взаимодействие е толкова слабо (около 10^(-40) пъти по-слабо от електромагнитното).

 

 

{{Списък елементарни частици}}