Баба Тонка (област Търговище): Разлика между версии

 

През [[1886]] год. селото става чисто българско, с население от [[балканджии]], прехранващо се от земеделие и по-малко от животновъдство.

От [[1883]] до [[1934]] год. селото получава статут на селска община, в състава, на която влизат селата [[Берковски]], [[Бракница]], [[Горица]], [[Иванча]] и [[Манастирица]].

Първоначално българското училище се помещавало на мястото на турското в двора на [[джамия]]та, която с идването на балканджиите била превърната в [[църква]], но днес не съществува. По-късно е било построено ново малко училище, но с недостатъчно място за учениците. През [[1932]] год. било построено последното училище, което започва да носи името “[[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]]” и което отдавна е закрито, поради миграцията на населението към градовете.

[[Картинка:Pametnik_baba_tonka.JPG|мини|ляво|220 px|Паметникът на загиналите във войните]]

През [[1926]] год. в селото е основано и читалище „Просвета”, което днес не функционира, с изключение на неговата библиотека.

Новият църковен храм “[[Богородица|Св. Рождество на Пресвета Богородица]]” започва да се строи през [[1940]] год.

[[Картинка:Selo Baba Tonka carkvata.jpg|мини|ляво|220 px|Църковният храм]]

През [[1934]] год. правителството с Министерска заповед заменя старите турскоезични имена с български и селото е прекръстено на името на революцинерката [[Баба Тонка]].

Най-старите родове на българските заселници в селото били: Балуците, Даутите, Драмалийски, Дренските, Калуците, Котаците, Кутреци, Пацъри, Пеевци, Проданите, Руховци, Тиховци, Топалите, Топузи, Фърльовци, Шейтаните, Щурците и др.

Чистият въздух, полупланинското местоположение, спокойствието и липсата на каквато и да е промишленост правят селото много подходящо за почивка сред природата.