Луна 3: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 8:
| тип=автоматичен
| орбита=орбита около Земята
| запуск=[[4 октомври]] [[1959]] г.</br>[[Байконур]]
| установка=СС-6/Р-7 (8К72)
| събития=предаване на снимки на обратната страна на Луната
Ред 21:
}}
 
'''Луна 3''' е космически апарат, изстрелян от [[СССР]] по програмата [[Луна (програма)|Луна]] с цел изследване на [[Луна]]та, и е първият апарат предал снимки от [[обратна страна на Луната|обратната страна на Луната[[Луна]]та. Разкрит е планински терен, коренно различен от този на видимата страна на Луната, с налични две лунни морета - [[Маре Московрае]] (Mare Moscovrae / Морето на Москва) и [[Маре Десидерии]] (Mare Desiderii / Морето на сънищата). За моретоМорето на сънищата впоследствие е установено, че е съставено от по-малко море — [[Маре Ингении]] (Mare Ingenii / Морето на изобретателността), което е заобиколено с тъмни [[кратер]]и.
 
=== Конструкция ===
Ред 29:
 
=== Мисия ===
След запуска на ракетата-носител по траектория над [[северен полюс|северния полюс]], двигателите на последната и&#768; степен са спрени от наземния контрол след достигане на необходимата скорост за пътуване към Луната. Мощността на сигнала, излъчван от апарата, е около 50% от очакваната. В началото на полета температурата във вътрешността се покачва и като предпазна мярка наземния контрол изключва част от оборудването и променя ориентацията на апарата. Мерките водят до намаляване на температурата от 40 на 30°C. На разстояние от 60&nbsp;000 до 70&nbsp;000 km от Луната стабилизиращото въртене е прекратено и апаратът преминава към [[стабилизация по трите оси]]. Долната му част е ориентирана в посока към Слънцето[[Слънце]]то, което огрява обратната страна на Луната[[Луна]]та.
[[Картинка:Luna3 farside.gif|thumb|left|250px|Първата снимка на обратната страна на [[Луна]]та]]
След запуска на ракетата-носител по траектория над [[северен полюс|северния полюс]], двигателите на последната и&#768; степен са спрени от наземния контрол след достигане на необходимата скорост за пътуване към Луната. Мощността на сигнала, излъчван от апарата, е около 50% от очакваната. В началото на полета температурата във вътрешността се покачва и като предпазна мярка наземния контрол изключва част от оборудването и променя ориентацията на апарата. Мерките водят до намаляване на температурата от 40 на 30°C. На разстояние от 60&nbsp;000 до 70&nbsp;000 km от Луната стабилизиращото въртене е прекратено и апаратът преминава към [[стабилизация по трите оси]]. Долната му част е ориентирана в посока към Слънцето, което огрява обратната страна на Луната.
 
Апаратът преминава на 6200 km от повърхността на Луната в близост до южния и&#768; полюс на [[6 октомври]] [[1959]] г. в 14:16 [[стандартно време|ст. вр.]]. На [[7 октомври]] лунният детектор активира програмата за заснемане на обратната страна на Луната след достигането на подходяща осветеност от Слънцето. Първата снимка на обратната страна на Луната е заснета в 03:30 ст. вр. на разстояние от 63&nbsp;500 km., а последната — 40 минути по-късно на разстояние 66&nbsp;700 km. Направени са общо 29 снимки, покриващи 70% от обратната страна на Луната.
Line 45 ⟶ 44:
 
=== Заснимане на Луната ===
[[Картинка:Luna3 farside.gif|thumb|leftright|250px|Първата снимка на обратната страна на [[Луна]]та]]
 
 
 
Бордните камери носят името [[Енисей-2]] и имат двойни [[леща (оптика)|лещи]], автоматична система за проявяване на филма и сканираща телевизионна система. [[Фокусно разстояние|Фокусното разстояние]] на широкоъгълната камера е 200 mm, а на тясноъгълната — 500 mm. <!-- 200 mm focal length, [[F-number|''f'']]/5,6 [[aperture]] objective and a 500 mm, ''f''/9,5 [[photographic lens|objective]]. --> Филмът поместен на борда е 35 милиметров и има 40 експозиции, като е произведен от материал с висока радиационна и топлинна устойчивост. Широкоъгълната камера може да заснеме целият лунен диск, докато тясноъгълната може да заснеме в детайли част от повърхността. Камерите са монтирани неподвижно към апарата и насочването се осъществява с въртене на цялата конструкция. Използвана е [[фотоклетка]] за насочване към осветената част на Луната и започване на заснемането. След приключването му филмът се проявява в отделно помещение на камерата и се подсушава. След получаване на команди от наземния контрол той се сканира. Процесът на сканиране използва [[катодно-лъчева тръба]], чийто лъч бива прожектиран към кадър от филма и регистраран след това от [[фотоумножител]]. Лъчът покрива целият кадър от филма и по този начин биват получени интензивностите във всички точки от кадъра. Постигнатата [[разделителна способност]] е 1000 реда на кадър, които биват предавани в аналогов вид към Земята. Скоростта на сканиране варира според разстоянието до Земята, като при по-далечни разстояния то е по-бавно. Заснети са общо 29 снимки за 40 минути на 7 октомври 1959 г., от 03:30 ст. вр. до 04:10 ст. вр. на разстояния от лунната повърхност от 63&nbsp;500 до 66&nbsp;700 km. Снимките покриват 70% от обратната страна на Луната. По официални данни успешно са предадени 17 снимки.