Лигатура (типография): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кат
Wikislav (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Лигатурата''' е похват при изписването на [[буква|букви]], при който две съседни букви се сливат в един [[символ]].
 
ПримерСтандартен пример за лигатура е [[латинскилатинска езиказбука|латинското]] [[Æ]].
 
[[Кирилица]]та широко използва лигатури. Така, няколко гласни са свързани с предходна гласна (отбелязана с і): ю (исторически йоу), и остарелите буквите [[ѥ]] (іе), [[ѩ]] (іѧ), [[ѭ]] (іѫ). И накрая, старата кирилица имала гръцката лигатура [[ѹ]] (оу). Тя се използвала за изписването на звука ''у'' и се пишела подобно на в [[гръцка азбука|гръцката азбука]].
 
В съвременните [[славянски езицикирилица|славянскитеславянски езициазбуки]] пример за лигатуралигатурата е буквата [[Щ]], възникнала от комбинирането на [[Ш]] и [[Т]], като втората бива поставена под първата и впоследстие камшичето се измества в края, за да е подобно на буквата Ц. Друг пример са буквите от [[Цсръбска азбука|сръбската азбука]] Љ и Њ, възниквани при сливането на [[палаталните съгласни|палаталните съгласни]] Н и Л със знака за омекотяване Ь.
 
Пример за лигатура е [[латински език|латинското]] Æ.
 
В [[славянски езици|славянските езици]] пример за лигатура е буквата [[Щ]], възникнала от комбинирането на [[Ш]] и [[Т]], като втората бива поставена под първата и впоследстие камшичето се измества в края, за да е подобно на буквата [[Ц]].
 
Друг пример са буквите от [[сръбска азбука|сръбската азбука]] Љ и Њ, възниквани при сливането на [[палаталните съгласни|палаталните съгласни]] [[Н]] и [[Л]] със знака за омекотяване [[Ь]].
 
[[Категория:Типография]]