|
'''УниформитаризъмУниформизъм''' е един от принципите в съвременната [[геология]]. Формулиран е от [[Джеймс Хутън]] и разширен от [[Джон Плейфеър]] и [[Чарлз Лайъл]]. Според него, процесите, които са се осъществявали в миналото, продължават да се осъществяват и в наши дни. Този принцип е обратен на принципа на [[катастрофизъм|катастрофизма]], според който отличителните черти на земната повърхност са се появили внезапно в миналото вследствие на процеси, коренно различни от настоящите.
Привържениците на двата теоретични принципа водят ожесточен спор през 18-ти и 19-ти век. Проблемът се корени в това, че униформитаризмътуниформизмът е несъвместим с някои религиозни вярвания, и по-специално с някои събития по начина, по който са описани в [[Библия]]та.
Междувременно, униформитаризмътуниформизмът е претърпял промени през своето развитие. Преди 20-ти век и възприемането теорията за [[тектоника на плочите|тектониката на плочите]] геолозите смятат, че повърхността на Земята е такава, каквато е била при създаването ѝ, обяснявайки възникването на планините с нагъването на скалите при изстиването им.
В последните десетилетия на 20-ти век дефиницията на униформитаризмауниформизма търпи промени, за да се отчете влиянието на някои катастрофични явления от земното минало, като например влиянието на сблъсъка с [[метеорит]]и или периоди на интензивна вулканична дейност. Днес принципът се формулира приблизително така: ''"геоложките сили са в по-голямата част от времето бавнодействащи и остават непроменени с течение на времето"''.
==УниформитаризмаУниформизма в палеогеографията==
Принципът на униформитаризмауниформизма е един от основните при реконструкцията на организмите и на околната среда в [[палеонтология]]та. В основата му лежи хипотезата, че взаимоотношенията, които се наблюдават в днешно време, са валидни също така и за изследвания периода. Което си остава една вероятна, но недоказана хипотеза. Например, едно приложение на този принцип е да се сметне, че един [[динозавър]] със заострени зъби е бил хищник, а не тревопасен. По-малко банален пример е фактът, че [[корали]]те не могат да живеят на по-голяма дълбочина от 10-20 м, поради липса на достатъчно светлина. Следователно, вкаменелите корали дават възможност да се реконструира нивото на моретата и океаните в съответната епоха ([[изостазия]]).
Този принцип е следователно инструмент, който дава възможност да се формулират хипотези за минали епохи, от които са останали само следи.
| 