Миленко Велев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikomla (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Nikomla (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
Миленко Стефанов Велев известен като майстор Миленко е прочут майстор-архитект от епохата на Българското [[Възраждане]].
Майсторът е роден в края на ХVIII в. в село [[Блатешница]], [[Радомир]]ско. В едно свое писмо до [[Зографския манастир]] от 1859 година лично се е подписал като "Миленко Блатешницки". Той е известен строител в [[Атон]] и въобще в [[Югозападна България]].
Строи предимно църкви и жилищни сгради, но са му възлагали и държавни обекти, например моста на река [[Струма]] до гр.[[Бобошево]]. Негово дело са черквите "[[Свeти Никола]]" в с.[[Баланово]] (1844), "[[Свети Никола]]" в гр.[[Дупница]] (1844), "[[Света Петка]]" в гр.[[Трън]] (1853), "[[Света Богородица]]" в гр.[[Бобошево]] (1853), "[[[[Църква “Свети Илия” (село Граница, община Кюстендил)|Свети Илия]]" в с.[[Граница (село)|Граница]] (1857). В последното село той е построил и известната "[[Границка къща]]" - жилищна отбранителна кула.
Най-голямата от известните ни негови постройки е южното крило на [[Рилския манастир]] (1847 - 1848). Това е красива сграда, в която освен интересно решените двуетажни монашески килии се намират трапезарията, игуменарницата, болницата, скевофилакията и библиотеката.
Църквите, построени от майстор Миленко са изключително живописни. Строени са със смесена каменно-тухлена зидария и притежават богата фасадна пластика от слепи аркатури и трицентрови аркови [[фронтони]], всичко изработено в отлични пропорции и детайли. Те са едни от най-красивите сгради на възрожденската ни църковна архитектура.
След 1859 г. няма сведения за съдбата на майстор Миленко.