Никейска империя: Разлика между версии

Успешните действия на мператор Йоан III Дука Ватаций са продължени от наследника му [[Теодор II Ласкарис]], който продължава никейската експанзия срещу [[България]] и Латинската империя в Тракия, но починал през 1259 г. Новият император, [[Йоан IV Ласкарис]], поради малолетието си управлява под регентството на генерал Михаил Палеолог, който се обявява за съимператор на Никея (Mихаил VIII). Михаил Палеолог предприема военни действия срещу възстановеното през 1258 г. Епирско деспотство на Манфред Сицилиански и разгромява силите на латинкото кнажество[[княжество Ахея]] в битката при Пелагония. Така при управлението на Михаил VIII Палеолог Никейската империя достига до върха на своето могъщество.

През 1260 Михаил VIII започва приготовляния за превземането на Константинопол и окончателното продгонване на латините от някогашните владения на Византия. Михаил VIII се съюзява с [[Генуа]], която е стара съперница на Венеция и разполага с флот, способен да съперничи на венецианската флотилия, охраняваща морските подстъпи към Константинопол. Междувременно Михаил VIII изпраща в Константиновия град генерал [[Алексий Стратегопул]], който в продължение на месеци изследва града, планирайки тактиката на атаката. През юли 1261 г., възползвайки се от временното отсъствие на венецианския флот, Алексий Стартегопул и хората му отварят портите на града и подпалват квартирата на венецианците. Михаил VIII влиза триумфално в Константинопол и няколко седмици по-късно е обявен за император на възстановената Византийска империя. Скоро след това е унищожено Ахейското княжество, но Трабзондската империя и Епирското деспотство продължават да съществуват като независими държави.