Кондороби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 1 repl; |
замяна на низове |
||
Ред 37:
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Кондорово'' (''Kondorovo'') е посочено като село с 58 домакинства и 210 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Кондороби има 190 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.265.]</ref>
В началото на 20 век цялото население на Кондороби е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.196, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Кондораби'' има 288 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La
Според Георги Константинов Бистрицки Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.</ref>
| |||