Какараска: Разлика между версии

Етимологията на името на селото е от диалектната дума за [[сврака]] ''какараска''.<ref>Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.130.</ref> В края на 19 век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ , отразяваща статистика от [[1873]] година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.118-119; 136-137.</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на [[20 век]] Какараска има 500 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.]</ref>

В първото десетилетие на 20 век населението на Какараска е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.<ref>D.M.Brancoff. "La MacedoineMacédoine et sa Population ChretienneChrétienne". Paris, 1905, р.200-201.</ref>