Кюприя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
замяна на низове
Ред 35:
 
==История==
През [[19 век]] и началото на [[20 век]], Кюпри е село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарската]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Куприй (Kuprii)'' е посочено като село със 110 домакинства, като жителите му са 350 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 136-137.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Кюприя'' брои 350 жители българи и 120 жители турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_16.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.]</ref>
 
Всички християни от Кюпри са [[гъркомани]], под ведомството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото живеят 240 българи гъркомани и в селото има начално гръцко училище.<ref>D.M.Brancoff. "La MacedoineMacédoine et sa Population ChretienneChrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.</ref>
 
Селото попада в пределите на Гърция след [[Междусъюзническата война]] в 1913 година и много от жителите му емигрират в [[България]]. В 1916 година са заселени [[каракачани]], а в 1922 - 1924 година - гърци бежанци от [[Източна Тракия]], като съвместно каракачаните и тракийците възлизат на около 35% от населението на Кюпри срещу 65% местно население.<ref>[http://www.gefiroydi.eu.tc/ Γεφυρούδι Σερρών]</ref> През [[1927]] година турското му име, означаващо [[мост]], е преведено на Гефирудион.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>