Промени в праславянската вокална система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без {{преместване в уикикниги}}
Bgbot (беседа | приноси)
Ред 1:
 
В ранния [[праславянски език]] се извършва съществени за по-нататъшния езиков развой '''качествени промени''' в системата на [[гласен звук|гласните]].
 
Line 25 ⟶ 24:
По този начин [[квантитет на гласните|квантитетът на гласните]] престава да има [[фонология|фонологична]] стойност в праславянски.
 
== Монофтонгизация на възходящите дифтонги ==
 
Преминаването на квантитета в квалитет в праславянски е последвано от т.нар. '''монофтонгизация на възходящите дифтонги ''', т.е. превръщането на дифтонгите в [[монофтонг]]и – прости гласни:
* '''oĭ''', '''aĭ''' > '''ĕ'''
* '''eĭ''' > '''i'''
* '''oŭ''', '''aŭ''' > '''u'''
* '''eŭ''' > ’'''u''' ('''ü'''); '''u'''
 
Тази промяна също е основна черта на славянската фонетика и е свързана с типичните славянски фонетични закони за [[синхармонизъм в сричката|синхармонизма]] и [[възходяща звучност в сричката|възходящата звучност]] в рамките на сричката.
 
Характерна за праславянски е появата на [[назална гласна|назални]] (носови) гласни:
* '''on''', '''om'''; '''an''', '''am''' > '''ọ'''
* '''en''', '''em'''; '''ņ''', '''m''' (сричкотворни), '''in''' (в заети думи)> '''ę'''
 
== Вокализъм в краесловието ==
В праславянски при промяна на дългите гласни и дифтонгите, в края на думите понякога се получават различни рефлекси, което се дължи най-вероятно на отслабената артикулация, но и на граматична аналогия (например, при падежните окончания).
 
В краесловието кратките високи вокали '''ĭ''' и '''ŭ''' се развиват така:
 
* '''ĭm''', '''ĭn''' > '''ь''' (запазва се краткостта)
** - *''gastin'' > ''gostь'' ([[винителен падеж]], [[единствено число]])
* '''ŭm''', '''ŭn''' > '''ъ'''
** - *''sūnun'' > ''synъ'' (винителен падеж, единствено число)
* '''ĭns''' > '''i''' : *''gastins'' > ''gosti''
* '''ŭns''' > '''y''' : *''sūnuns'' > ''syny''
 
Подобно на '''u''' в краесловна позиция се развива и старото '''o''':
* '''оm''', '''оn''' > '''ъ'''
* '''оs''' > '''ъ'''
* '''оns''' > '''y'''
 
Краесловното '''ēr''' пък се променя в '''i''':
* - *''mater'' > ''mati''
 
В края на думите дифтонгите '''oĭ''' и '''aĭ''' дават при различна интонация различни рефлекси:
* при низходяща интонация '''oĭ''', '''aĭ''' > '''ĕ''':
** при [[съществително име|съществителни имена]] от ''a-основи'':''rọcĕ'' ([[дателен падеж]], [[местен падеж]], единствено число)
** при съществителни имена от ''o-основи'': ''rabĕ'' (местен падеж, единствено число)
 
* при възходяща интонация '''oĭ''', '''aĭ''' > '''i'''
** при съществителни имена от ''o-основи'': ''rabi'', ''vlъci'', ''bodzi'' < *''bogoĭ'' ([[именителен падеж]], [[множествено число]])
 
В краесловието голямата носовка (назално '''ọ''') във [[винителен падеж]] единствено число при съществителни от [[женски род]], ''a-основи'' и при [[глагол]]ите в първо [[лице (граматика)|лице]] [[сегашно време]] е рефлекс на '''am''', '''an''':
* ''ženọ'', ''dvignọ'', ''nesọ''
 
 
== Използвана литература ==
 
* Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978-19791978–1979)
* ''Увод в изучаване на южнославянските езици'', БАН, С. 1986
 
[[Категория:Славянски езици]]