Палатализация в славянските езици: Разлика между версии

Процесите на [[палатализацията]] в [[славянски езици|славянските езици]] започват в [[праславянски език|праславянски]] и предизвикват съществени промени във [[фонема|фонемната]] система, тясно свързани със закона за [[синхармонизъм|синхармонизма]]. Причини за палатализацията в праславянски са:

 

 

Палатализацията в праславянски не е еднократна и протича на няколко етапа, поради което в [[славянска филология|славистиката]] по традиция се говори за ''три палатализации'', както и за ''палатализация на съгласните под влияние на'' '''j'''. Те представляват важни етапи в развитието на праславянската [[фонетика]]. Чрез тях фонемната система се увеличава – появяват се нови, ''палатализирани'' [[съгласни]]. Палатализациите играят също така важна роля в процеса на обособяване на [[славянски езици|славянските езици]].

 

Тази палатализация е много стара и има аналогия в [[балтийски езици|балтийски]] и [[тохарски език]]. На палатализация от *''j'' са подложени без изключение всички съгласни, които при това се сливат напълно с ''j'', напр. '''k''' + '''j''' = '''č'''. Някои учени предполагат, че тази промяна протича през междинен етап с удвояване или удължаване на съгласните: '''k''' + '''j''' > '''k’k’''' > '''ć''' > '''č'''.

 

* в [[чешки език]] '''l''' се слива с '''l’''', а в [[полски език]] '''l''' > '''ł''', '''l’''' > '''l''';

* в [[чешки език]] '''r’''' > '''ř''' (='''rž'''), а в [[полски език]] '''r’''' > '''ž''' (правописно ''rz'');

 

Взаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно. Някои учени смятат, че единият е по-стар по време, т.е., първоначално се разпространяват форми с '''l’''', след което '''l’''' се изгубва в някои от езиците (изтъкват се примери от полски: ''kopla'', ''grobla'', ''niemówla'' и чешки топоними ''Davle'', ''Zitovle'' и др.). Други учени пък твърдят, че съгласните първоначално са смекчени под влияние на '''j''', а '''l’''' се развива по-късно в източните диалекти.

 

Резултатите от палатализацията на '''t''' и '''d''' под влияние на *''j'' са твърде разнообразни в славянските езици:

 

Разнообразието в резултатите свидетелства, че те са настъпили в края на праславянската епоха.

 

Резултатите от палатализацията на групата '''ktj''' ('''kti''') са същите като от '''tj''':

 

Резултатът от '''slj''' e '''šl’''': '''mysliti''' – '''myšl’enije'''.

 

 

Промените в този случай настъпват под влияние на [[предна гласна|предните гласни]], които въздействат най-силно върху [[веларна съгласна|веларните съгласни]] '''k''', '''g''' и '''ch''', при които настъпват промени, известни в славистиката като '''първа''', '''втора''' и '''трета палатализация'''.

 

 

Съгласните '''k''', '''g''', '''ch''' се променят под влияние на предните гласни '''e''', '''i''', '''ě''', '''ь''' и '''ę'''. Резултатът е следният:

 

Тези промени настъпват предимно при различни граматични форми при [[склонение]]то и [[спрежение]]то: '''vьlkъ''', '''vьlče''' ([[звателен падеж]]), '''dělaahъ''', '''dělaaše''' ([[минало несвършено време]]) и т.н.

 

Втора палатализация е значително по-нова от първата. При нея '''k''', '''g''', '''ch''' се променят по следния начин:

 

Съчетанията '''gv''' и '''kv''' пред '''ě''' и '''i''' се развиват под влияние на втора палатализация, по различен начин в различните праславянски диалекти:

 

 

Третата палатализация е ''прогресивна'', т.е. върху съгласните оказва влияние предимно предходната гласна ('''ь''' и '''ę'''), обаче следходната не трябва да е лабиализована. Резултатите са същите, както и във втора палатализация:

По трета палатализация се променят и чужди заемки, напр.: '''kuningas''' > '''kъnędzь'''.

 

** в севернославянски се променят в '''šč''', '''ždž''', '''š'''.

 

 

Депалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици. Засвидетелствана е депалатализация на '''ě''' > '''a''' след '''j''', '''č''', '''ž''' и '''š'''. От по-късен етап е депалатализацията '''e''' > '''o''' в севернославянските езици: в полски: '''mesọ''' > '''miosą'''; '''berọ''' > '''biorą'''. В източнославянски тази промяна се осъществява по-късно, винаги в ударена сричка: '''зеленый'''; '''зелёный''' (руски).

 

 

 

[[Категория:Славянски езици]]