Земеделие в Древен Египет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bgbot (беседа | приноси)
Gregg (беседа | приноси)
м Древен Египет, гробница -> Египетска гробница
Ред 4:
[[Зърнени култури в Древен Египет|Зърнените култури]] и [[лен]]а съставляват основното селскостопанско богатство на [[Египет]]. Плодните дървета растели свободно или били отглеждани в овощните [[Древен Египет, градини|градини]] на големите имения или частни градини. Отглеждат се и лозови насаждения, а [[папирус]]ът растял естествено в [[Делтата]]. Развито било и зеленчукопроизводството. Най-древните зеленчуци, познати днес, са [[лук]]ът, [[праз]]ът и [[чесън]]ът; [[бакла]]та, [[леща]]та, [[грах]]ът и [[леблебия]]та се срещали във всички градини, въпреки че гръцките автори (виж [[Древен Египет, гърци|Гърци]]) твърдят обратното. Марулите били в изобилие, както и краставиците, дините и пъпешите.
 
Въпреки споменатите неблагоприятни фактори, земеделието е било стимулирано от плодородието на тинята — съставна част на обработваемите земи — и от разливите на [[река Нил]]. През есента, щом водите на [[Нил]] се отдръпнат и открият обогатената от наносите почва, запoчвала сеитбата. От [[Старото царство на Египет|Старото царство]] насам сред рисунките от [[Древен Египет,Египетска гробница|гробниците]] откриваме изображения на плуг, съставен от дървен палешник, две ръкохватки, дълъг ок, закрепен за рогата на воловете посредством напречно разположена дървена част; той остава непроменен до края на [[Новото царство на Египет|Новото царство]] и продължава да бъде използван до днес от феласите. Земята се обработва с малка мотика или с плуга — някой държи ръкохватките, а помощникът води впряга (едва през [[Новото царство на Египет|Новото царство]] воловете се заменят понякога с мулета). След плугът вървят сеячите; те пълнят кошовете от една голяма купчина, до която седи [[Древен Египет, писар|писарят]] и си записва колко е взел всеки от чувалите. После напъждат стада кози, овце и свине, които заравят зърното, отъпквайки земята.
 
Пролетно време, когато житото узрее, пристъпват към жътва. Жътварите прибират житото с къси сърпове и режат с бързи движения високо под класа, работейки под звуците на флейта. След това класовете се връзват на снопи и се товарят на магарета, които ги отнасят към хармана, разположен в близост до селото или до хамбарите. На този кръгъл терен, покрит с добре утъпкана земя, класовете се разсипват, за да бъдат овършани от пуснатото там стадо магарета. Сеното се събира с вили на купи, докато жените веят зърното като го хвърлят нагоре, а вятърът отвява люспите; накрая се пресява зърното, за да бъдат отстранени всички примеси, след което [[Древен Египет, писар|писарите]] от различните хамбари и „отговорникът по мерките“ идват да пресметнат реколтата, преди чувалите да бъдат изпразнени в хамбарите за зърно; обикновено това са вид силози с формата на пресечен конус, които се пълнят отгоре, докато разположената в основата вратичка, служеща за източване на зърното, стои затворена.