Западни български говори: Разлика между версии

* Т в ъ р д и съгласни пред глаголните окончания за 1 л. ед. число и 3 л. мн. ч. сег. време: вѝда, мòла, кòла, òда, тъ̀рпа или вѝдим, мòлим, кòлим, òдим, търпѝм — вѝдат, кòлат, мòлат, òдат, търпàт.

 

* О к о н ч а н и е -е за множествено число при многосричните съществителни от мъжки род: другàре, офчàре, мàйсторе, бѝволе, чорàпе.

* Л и п с a на зависима падежна форма при личните имена и при родствените названия от мъжки род единствено число: вѝкни Пèтко, срещнàх чѝчо Пèтър, кàжи на Драгàн, при дèдо Ивàн.

* Г л а г о л н о о к о н ч а н и е -ме за 1 л. мн. ч. сег. време при всички спрежения независимо от формата за 1 л. ед. ч.: йадèме, занесèме, четèме, мòлиме, нòсиме, свѝриме, дàваме, купỳваме.

* Л и п с a на минали несвършени действителни причастия на -л.

== Други особености ==

* Представката у- вместо в- и предлогът у: улèзне (влезне), унèтре (вътре), у Сòфийа, у горàта, у сèло.