Възходяща звучност на праславянската сричка: Разлика между версии

В епохата след изчезване на [[ларингал]]ите и в праславянски има както отворени (завършващи на [[гласен звук|гласна]]), така и затворени [[сричка|срички]] (завършващи на [[съгласен звук|съгласна]]). Това е късният период на [[праславянски език|праславянски]], в който настъпват динамични промени, които засягат най-силно структурата на сричката. Очертават се две основни тенденции:

 

Тенденцията към ''възходяща звучност на праславянската сричка'' води до процес на '''отваряне на сричката''' и опростяване структурата на праславянската сричка, която в късния праславянски се състои от ''съгласна'' (''група съгласни'') и ''гласна''. Тези явления обаче са в резултат на редица развойни промени, настъпили по различно време:

 

Низходящите дифтонги '''oi''', '''ai''', '''ei''', '''ou''', '''au''', '''eu''' преминават в единични гласни:

 

В средата на думите дифтонгите '''oi''' и '''ai''' се преобразуват винаги в '''ě''', преди да настъпи палатализация:

 

При окончанията, ако дифтонгите '''oi''' и '''ai''' не са в края на думата, настъпват същите промени: *''orbhoisu'' > ''raběchъ''

В края на думите дифтонгите '''oi''' и '''ai''' дават рефлекс или '''ě''', или '''i''', напр. при съществителни от o-основи в [[именителен падеж]] [[множествено число]]: *''vlьkoi'' > ''vlьki'' > ''vlьci''; в [[дателен падеж|дателен]] и [[местен падеж]] единствено число: *''orbhoi'' > ''rabě'', а при съществителни от a-основи в дателен и местен падеж единствено число: ''rọkai'' > ''rọkě'' > ''rọcě''.

 

Дифтонгът '''ei''' се развива винаги в '''i''', напр.: *''eiti'' > ''iti'' (идвам, вървя), *''geima'' > *''gima'' > ''zima'', *''veid''- > ''vidъ''.

 

Дифтонгите '''ou''' и '''au''' дават рефлекс '''u''', напр.: *''mousa'' > ''mucha'', *''sūnous'' > ''synu''.

 

Дифтонгът '''eu''' дава два рефлекса '''’u''' и '''u''', напр. *''leud''- > ''l’udьje'', *''kleu''- > ''sluti'', *''pleu''- > ''pluti''. Тук закономерен рефлекс е '''’u''', а '''u''' най-вероятно е получен по аналогия от други форми.

 

Процесът на образуване на [[носова гласна|носови гласни]] (''носовки'') е особен тип монофтонгизация. Носовките '''ọ''' и '''ę''' възникват обикновено от '''on''', '''om''', '''an''', '''am''' и '''en''', '''em''', както и от сричкотворни '''n''', '''m''' или от '''un''', '''um''', '''in''', '''im''' в заети думи.

 

В зависимост от това, дали се намират в средата или в началото на думата, съчетанията '''or''', '''ol''' / '''ar''', '''al''' и, '''er''', '''el''' се променят по различен начин:

* в средата на думата или чрез ''метатеза'' (разместване), или чрез вмъкване на допълнителна гласна след [[ликвидна съгласна|ликвидната съгласна]],

 

{| border="1"|

|Праславянски

|}

 

Съчетанията '''or''', '''ol''' / '''ar''', '''al''' и, '''er''', '''el''' се променят в началото на думата обикновено чрез метатеза:

 

В старобългарски има засвидетелствани форми, при които промяната е извършена чрез вмъкване на гласна, напр. '''алъчьнъ''', но и '''лачьнъ''' (гладен).

 

Индоевропейските сричкотворни сонанти ''r'', ''l'', ''m'' и ''n'' в ранния праславянски имат рефлекси ''ir'', ''ur'', ''il'', ''ul'', ''im'', ''um'', ''in'', ''un'', а в по- късния: ''ьr'', ''ъr'', ''ьl'', ''ъl'', ''ьm'', ''ъm'', ''ьn'', ''ъn''. При отваряне на сричката тяхната промяна протича по следния начин:

* '''ьm''', '''ьn''' > '''ę''': ''pamętь'', ''językъ'', ''desętъ'' и др. При глаголи от типа ''pęti'', ''pьnọ'' възниква редуване '''ę''' : '''ьn'''.

|}

 

Съгласните в края на думата (най-често шумовите '''s''', '''t''', '''d''') отпадат в късния праславянски, напр.: *''vilkos'' > ''vlъkъ''. Има случаи и с отпадане на краесловно '''r''', напр.: ''mater'' > ''mati''. Носовите съгласни в края на думата отпадат или без компенсация, или под въздействието им се образуват носови гласни.

 

Съгласните в края на [[предлог (граматика)|предлозите]] ''iz'', ''bez'', ''ot'' се запазват, поради това, че те образуват акцентни цялости със следващите думи.

 

Отваряне на сричката вътре в думата се осъществява и чрез преместване на границата на сричката така, че звучността в нея да стане възходяща, а крайната съгласна се присъединява към следващата сричка (''nes-ti'' > ''ne-sti''), като в някои случаи или се слива със следващата съгласна (''nes-som'' > ''ne-sъ''), или се дисимилира (''plet-ti'' > ''ple-sti''). В други случаи тази съгласна изпада, защото в късния праславянски не са допустими съчетания от две [[експлозивна съгласна|експлозивни съгласни]] (''tep-ti'' > ''teti''), а също и от експлозивна и [[фрикативна съгласна]] (''greb-som'' > ''grě-sъ'').

 

 

 

[[Категория:Славянски езици]]