Разлика между версии на „Никола Мавродинов“

редакция без резюме
м (без непознатите символи в шаблона, лек формат)
| px=140
| описание= български учен
| роден-дата= [[2 ноември]][[1904]]
| роден-място=[[Тутракан]], [[България]]
| починал-дата=[[28 февруари]] [[1958]]
| починал-място= [[София]][[България]]
}}
 
'''Никола Петров Мавродинов''' е [[България|български]] [[изкуствовед]] и [[археолог]], един от най-добрите познавачи на българското средновеково [[изкуство]], [[архитектура]] и [[култура]].
 
== Биография ==
Завършва история на изкуството и археология в гр. [[Лиеж]], [[Белгия]], (1928 г). Асистент в Народния музей в София 1931—1934. Уредник в същия музей (1934—1944 г.). Директор на Археолог. музей при БАН (1944—1949 г.). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954—1958 г.), по история на българскоото изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955—1958 г.). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член
Завършва история на изкуството и археология в гр. [[Лиеж]], [[Белгия]]. Изследва стенописите в българските черкви – старата (от времето на Възраждането) и новата българска живопис и изкуство.
на Българския археологически институт от 1939 г.
 
== Библиография ==
 
* “Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV в.” (1931)
* Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. —ГПлНБ, 1926, 21—53;
* “Боянската църква и нейните стенописи” (1943), “Старобългарската живопис” (1943)
 
* “Новата българска живопис” (1943 и 1973 посм.), “Византийска архитектура” (1955)
* Еднокорабнатаикръстовиднацърквав бълг. земи до края на XIV в. 1931,188 с;
* “Изкуството на българското възраждане” (1957)
 
* “Старобългарско изкуство. Изкуството на Първото българско царство” (1959 посм.)
* Външната украса на старобългарските църкви. —ИБАИ, 8, 1934, 262—330;
* “Боянската черква” (1972, посм.)
 
* Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). — Мадара, 2, 1936, 155—272;
 
* Проучвания върху старобълг. изкуство. —ГНАМ, 6, 1936, 323—381;
 
* Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939,№2,140—155;
 
* Археологичниихудожествено-исторични изследвания на Македония. —МПр, 1942, № 2, 1—25; № 4, 88—129;
 
* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. —СпБАН, 63, 1942, 91—116;
 
* Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с;
 
* Старобългарска живопис. 1946, 196 с;
 
* Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с;
 
* Разкопки и проучвания в Плиска. — РП, 3, 1948, 159—170;
 
* Родословното дърво на царица Елена в Матейче. -ИБИД 22-24, 1948, 203-213;
 
* Обща история на изкуството. Ч. 1.1950, 139 с; Ч.
2, 1951, 110 с; Ч. 3. 1952, 127 с;
 
* Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4,
21-32;
 
* Живопись античной гробницы в Казанлыке. -ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173;
 
* Византийската архитектура. 1955, 180 с;
 
* Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с;
 
* Изкуството на Бълг. възраждане. 1957, 460 с;
 
* “СтаробългарскоСтаробългарското изкуство. Изкуството на Първото българскобълг. царство”царство. (1959, 312 с; посм.)
 
* Старобългарското изкуство. XI—XVІІІ в. 1966, 160 с;
 
* Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.
 
== За Никола Мавродинов==
* Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на бълг.
изкуствовед и археолог. — Изкуство, 1968, № 3, 36—40;
 
* Член-кореспондент проф.Никола Мавродинов. - ИП, № 3, 129-131.
 
== Външни препратки ==
368

редакции