Операционна система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 9:
=== Многопотребителски операционни системи ===
 
Първите операционни системи и на „Майкрософт“ и на „Епъл“ са били еднопотребителски, т.е. само един потребител е можел да ползва даден компютър. И Бил Гейтс, и Стив Джобс разбират, че трябва да премахнат това ограничение и разработват нови технологии в [[Windows 95]] и новите версии на Mac OS. За съжаление в операционната система на „Майкрософт“ по-скоро е реализиран псевдо-многопотребителски режим, т.е. всички потребители споделят едни и същи ресурси. Въпреки че Windows 95 е рекламирана като 32-битова многопотребителска многозадачна операционна система, самият факт, че се базира на DOS, която е 16-битова, предопределя факта, че Windows 95 всъщност представлява хибридна 16-битова/32-битова система. Историята на многопотребителските и многозадачните ОС обаче започва много преди появата на DOS и Mac OS.
В края на 1960 г. Кен Томпсън се включва в изследователския екип на Bell Laboratories, които са развойното подразделение на американската корпорация АТТ. Той и неговите колеги в сътрудничество с MIT и GE работят по проект за създаване на многопотребителска/многозадачна ОС под работното наименование MULTICS. За съжаление, крайният продукт се оказва твърде бавен и прекалено голям, поради което Bell Lab's оставя екипа без необходимите средства. След като се появява PDP-7 компютърът, Томпсън пренаписва програмата за симулиране на планетарното движение, преди това реализирана върху GE. В същото време, той експериментира с много от концепциите, залегнали в MULTICS. Написва голям брой поддържащи програми, както и програмата за централно управление на ресурсите — ядрото (англ. kernel). Идеята за йерархичното разпределение на файловете за пръв път е реализирана от него. Готовата система нарича UNIX, защото е еднопотребителска — като антипод на MULTICS.
Операционната система на Томпсън намира разпространение сред колегите му от научния департамент на Bell lab's, защото прави разработката на софтуер по-лесна отвсякога. Постепенно са добавени нови приложения, което позволило на групата да си осигури PDP-11 — по-нова и мощна система. 16-битовата PDP-11 става де факто втората хардуерна платформа за UNIX реализацията. Благодарение на хардуерното управление на паметта са добавени многопотребителски приложения. С това UNIX става първата многопотребителска операционна система в света.