Славянска религия: Разлика между версии

{{Обработка|неутрализация}}

'''Славянската религия''' е [[езичество|езическа религия]]. Тя наследила древната система от вярвания на праиндоевропейците и съхранила множество сходства с другите [[индоевропейски религии]]. В този смисъл, характерни нейни черти са [[политеизъм]], [[примотеизъм]], [[пантеизъм]], [[антропоморфност]] на божествата и високо ниво на персонификация, вяра в [[задгробен живот]], [[култ към мъртвите]], [[култ към прадедите]], [[фетишизъм]], [[дуализъм]].

 

Твърде малко са запазените исторически свидетелства за характера на славянската религия. Повечето от известните днес източници са съставени от [[християнство|християнски]] мисионери по време на [[покръстване|покръстванията]] на [[славянски народи|славянските народи]], поради което достоверността на сведенията е под съмнение. Сред най-известните свидетелства са ''„[[Chronicon Slavorum]]“'' на [[Средновековие|средновековния]] хронист [[Хелмолд]], ''„[[Gesta Danorum]]“'' от [[Саксон Граматик]], ''„[[Mater Verborum]]“'', ''„[[Житие на св. Георги Агиорит]]“'' от [[11 век]] и др. Освен тях съществуват и други — например [[руски език|руските]] ''„[[Слово о плъку Игореве]]“'' и ''„[[Велесова книга]]“'' — чиято автентичност среща много противници. Подобен източник е и ''„[[Веда Словена]]“'' — сборник от [[19 век]], събрал архаични [[България|български]] песни с [[езичество|езическа]] основа.