Операция „Зоненблуме“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м дребни по увода, уточнения |
|||
Ред 19:
|жертви2 =
}}
'''Операция „Зоненблуме“''' ({{lang-de|Unternehmen Sonnenblume}}, в превод: ''Операция Слънчоглед'') е дебаркирането и разгръщането на германските войски в [[Либия]] през [[февруари]] [[1941]] г., в хода на [[Втората световна война]]. Непосредствената цел на [[Вермахт]]
== Обстановка, предхождаща операцията ==
[[Северна Африка]]
[[Картинка:Rommel with his aides.jpg|left|200п|мини|Ромел със своите помощници.]]
В средата на септември италианската 10-та армия, командвана от генерал [[Родолфо Грациани]] навлиза в [[Египет]]<ref>{{cite book | last = Williamson | first = Gordon | year = 1991 | title = Afrikakorps 1941-43 | publisher = Osprey | isbn = 1-85532-130-0 | pages = 4}}</ref>. На [[4 октомври]] 1940 г., по време на срещата между Хитлер и [[Мусолини]] в прохода Бренер, италианският лидер се изказва негативно за възможна германска интервенция в Африка<ref name="Ellis p7-8"/><ref name="Latimer p7-9"/>.
През октомври [[Вилхелм фон Тома|Тома]] изпраща доклад, в който констатира, че е най-добре походът в Египет да се провежда само от германски войски и че за успеха са необходими четири танкови дивизии. Бойните действия в Европа и прехвърлянето на такава бойна част през контролираното от британците [[Средиземно море]] прави подобна операция невъзможна. На [[28 октомври]] 1940 г. Мусолини
На [[9 декември]] 1940 г. идва британският отговор на италианската офанзива. Генерал [[Ричард О'Конър]] дава начало на добре планираната и отлично изпълнена [[операция Компас]]. За два месеца британците овладяват [[Киренайка]], превземат градовете Бардия, [[Тобрук]] и [[Бенгази]]. Италианците губят около 130 000 войници.<ref name="Ellis p9">{{cite book | last = Ellis | first = Chris | year = 2001 | title = 21st Panzer Division Rommel's Afrika Korps Spearhead | publisher = Ian Allan Publishing | isbn = 0-7110-2853-2 | pages = 9}}</ref><ref name="Williamson p5">{{cite book | last = Williamson | first = Gordon | year = 1991 | title = Afrikakorps 1941-43 | publisher = Osprey | isbn = 1-85532-130-0 | pages = 5}}</ref>
Ред 34:
== Разгръщане и бойни действия ==
На [[11 януари]] [[1941]] г. [[Адолф Хитлер]] подписва
На [[10 февруари]] [[1941]] г. върховното командване на [[Вермахт]]а дава начало на операция „Зоненблуме“. Два дни по-късно Ромел и членове на неговия щаб достигат Триполи, [[Либия]], където установяват главната си квартира.<ref name="Ellis p9"/> На [[14 февруари]] в града пристигат първите части от [[5-та лека дивизия (Вермахт)|5-та лека дивизия]]<ref name="Williamson p5"/> (преобразувана по-късно като [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва танкова дивизия]]), 3-ти разузнавателен батальон и 39-ти противотанков батальон<ref>{{cite book | last = Schreiber | first = Gerhard | coauthors = | year = 1995 | title = Germany and the Second World War | publisher = Oxford University Press | location = | pages = 673 | isbn = 0198228848}}</ref>. При пристигането си в Северна Африка 5-ти танков полк (танковата формация на 5-та лека дивизия) наброява 165 танка - 25 [[Panzerkampfwagen I|Панцер I модел В]], 45 [[Panzerkampfwagen II|Панцер II]], 75 [[Panzerkampfwagen III|Панцер III]] и 20 [[Panzerkampfwagen IV|Панцер IV]].<ref name="Ellis p10">{{cite book | last = Ellis | first = Chris | year = 2001 | title = 21st Panzer Division Rommel's Afrika Korps Spearhead | publisher = Ian Allan Publishing | isbn = 0-7110-2853-2 | pages = 10}}</ref> На [[19 февруари]] формацията, включваща 5-та лека, 15-та танкова дивизия и поддържащи части<ref>{{cite book | last = Windrow | first = Martin | authorlink = | coauthors = | year = 1976 | title = Rommel's Desert Army | publisher = Osprey Publishing | location = | pages = 4 и 9 | isbn = 0 85045 095 0}}</ref>, получава официалното си наименование „[[Немски африкански корпус]]“ ({{lang-de|Deutsches Afrikakorps, DAK}}{{Audio|De-Deutsches_Afrikakorps-pronunciation.ogg|<small>чуй}}</small>)<ref name="Ellis p9"/><ref name="Latimer p7-9"/>. Прехвърлянето на всички части през Средиземно море отнема няколко месеца.
Германските войски са добре моторизирани и с качествени бронетанкови части. Поради ситуацията в Либия те са изпратени незабавно към фронтовата линия и започват изграждане на противотанкови съоръжения.<ref name="Williamson p5"/> На [[24 февруари]] германски разузнавателни части, част от 3-ти разузнавателен батальон<ref name="Windrow p9-10">{{cite book | last = Windrow | first = Martin | authorlink = | coauthors = | year = 1976 | title = Rommel's Desert Army | publisher = Osprey Publishing | location = | pages = 9-10 | isbn = 0 85045 095 0}}</ref>, осъществяват контакт с противника<ref name="Latimer p9-10"/>. Без загуби са пленени или унищожени няколко машини<ref name="Latimer p9-10">{{cite book | last = Latimer | first = Jon | year = 2001 | title = Tobruk 1941 Rommel's Opening move | publisher = Osprey | isbn = 1-84176-092-7 | pages = 9-10}}</ref>. В този момент британските части са отслабени от кампанията срещу италианците<ref name="Williamson p6">{{cite book | last = Williamson | first = Gordon | year = 1991 | title = Afrikakorps 1941-43 | publisher = Osprey | isbn = 1-85532-130-0 | pages = 6}}</ref>. В допълнение [[Арчибалд Уейвъл]], главнокомандващ на британските войски в Близкия Изток, губи част от бронетанковите си части, 6-та австралийската и 2-ра новозеландската дивизия в полза на кампанията в Гърция<ref name="Windrow p9-10"/>, а 4-та индийска дивизия е изпратена в [[Етиопия]]<ref name="Williamson p6"/>. В Киренайка остават следните съюзнически формации: британската 2-ра бронетанкова дивизия (две бригади с непълен състав) в района на Мерса Брега, австралийската 9-та дивизия (една бригада с пълен и две бригади с непълен състав) разположена между Бенгази и Дерна и 3-та индийска моторизирана бригада в района на Ел Адем<ref name="Windrow p9-10"/>.
== Последствия ==
Ред 45:
На 1 март Ромел решава, че най-добрия начин да защитава [[Триполитания]] е посредством офанзива от [[Сирте]], чиято цел е овладяване на блатист леснозащитим район намиращ се на 32 км западно от Ел Агейла. На 13 март 5-та лека дивизия достига целта без да срещне съпротива.<ref name="Chant"/>
На [[23 март]] германското разузнаване съобщава, че град [[Ел Агейла]] е слабо защитен<ref name="Cockle p3">{{cite book | last = Cockle | first = Tom | coauthors = | year = 2000 | title = Armor of the Deutsches Afrikakorps | publisher = Concord Publications | location = | pages = 3 | isbn = 962-361-631-7}}</ref>. Въпреки заповедта да не предприема големи операции<ref>{{cite book | last = Schreiber | first = Gerhard | coauthors = | year = 1995 | title = Germany and the Second World War | publisher = Oxford University Press | location = | pages = 674 | isbn = 0198228848}}</ref> Ромел не губи време и заповядва на 5-та лека дивизия да го превземе на следващия ден.
До [[11 април]] британските и австралийските части са изтласкани от Киренайка, с изключение на тези намиращи се в обсадения Тобрук.<ref name="Chant"/> Проведените на 14 и 30 април, според други източници между 10 април и 2 май<ref name="Windrow p9-10"/>, атаки на 5-та лека дивизия са отблъснати. Обсадата на града продължава 240 дни и е ключов момент в кампанията в Северна Африка. На 25 април германците атакуват прохода Халфая, изтласкват британските части и започват да укрепват завоюваните позиции като изграждат защитни съоръжения и поставят минни полета.<ref name="Cockle p3"/>
През април 15-та танкова дивизия отпътува към Северна Африка. Първите три конвоя пристигат на 24 април, 2 и 6 май<ref name="Cockle p3"/>. На [[26 април]] челните ѝ части достигат Бенгази.
== Използвана литература ==
| |||