Константин Павлович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: es:Constantino Pavlovich |
м Cyrlat: 1 repl; |
||
Ред 24:
След 19 години раздяла бракът на Константин и Юлиана официално е анулиран на 20 март 1820 г. Два месеца по-късно на 27 май 1820 Константин сключва морганатичен брак с полската графиня [[Йоана Грудзинска]]. Според законите на руското престолонаследие не толерират брака между наследници на престола с лица от по-нисък аристократичен статус и изключват децата, родени от такива бракове, от линията на онаследяване на руския престол. Това обаче не лишава Константин от правото да наследи брат си на престола. Поради липса на какъвто и да е политически опит и желание да се нагърбва с тежката задача да управлява Руската империя през 1823 г. великият княз Константин официално се отказва от правата си върху руския престол. Този отказ бил оформен официално като императорски манифест от [[Александър I (Русия)|Александър I]] на 28 август 1823, който трябвало да бъде обявен след смъртта на императора. По силата на това решение наследник на престола ства по-малкият брат на Александър и Константин [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]].
Император [[Александър I (Русия)|Александър I]] умира на 1 декември 1825 г. в Таганрог. След смъртта му скритият дотогава манифест от 1823 г. излязъл наяве. Въпреки това болшинството от държавния съвет и самият [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]] сметнали за невъзможно да изпълнят манифеста, страхувайки се, че по този начин ще създадат опасен юридически прецедент, какъвто виждали в изпълнението на посмъртното необсъдено и неоповестено приживе желание на един "<<покоен>>" император. Така
На другия ден (26 декември 1825 г.) избухва въстанието на декабристите, формален повод за което е отказът да се признае властта на [[Николай I (Русия)|Николай I]] и желанието да се защити законния император Константин I.
| |||