Панславизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
[[Картинка:Pan-Slavic flag.svg|thumb|Национален флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание през [[1848]] в [[Прага]]]]
Панславянски идеи за първи път са изложени от [[Хърватия|хърватския]] мисионер [[Юрай Крижанич]] в средата на [[17 век]]. Въпреки това панславизмът като цялостно движение се заражда до голяма степен по подобие на [[пангерманизъм|пангерманизма]], като чувство за единство и [[национализъм]] при отделни етнически групи под [[Франция|френско]] господство по времето на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]].
За пръв път терминът панславизъм е бил използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на Руската империя, много славянски активисти свързват мечтите си за [[еманципация]] спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на [[Санкт Петербург]]. Други, като чехът [[Палацки|Ф. Палацки]], се надявали Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След транссформирането ѝ само в Австро-Унгария той променя възгледите си.
В самата Русия в края на 30-те години на XIX в., основно в трудовете на М. П. Погодин, се развили идеите за превъзходството на славяните над "западняците". Други известни славянофили като И. [[Иван Аксаков|Аксаков]], А. С. Хомяков, И. В. Киреевски противопоставят православния свят на "болната Европа". През 1867 г. в Москва е проведен първият Славянски конгрес, след което започват да се сформират славянски комитети. Агитацията на панславистите до голяма степен допринася за преобръщането на общественото мнение в Руската империя в полза на военната помощ за балканските славяни и най-вече за разпалването на Руско-турската война 1877-78 г., при която са дадени близо 170 хил. жертви. Редица висши руски офицери, като княз В. Черкаски, генералите М. Г. Черняев, М. Д. [[Михаил Скобелев|Скобелев]], Р. А. Фадеев, са били привърженици на панславизма.
В края на XIX в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на неославизъм. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чехът К. Крамарж, словенецът И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в [[Прага]] (1906 г.) и [[София]] (1910), с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха. Революционните събития от 1917 г. обаче погребват за дълги години идеите на панславизма в Русия. Те се изваждат от нафталина едва по време на Великата отечествена война. През август 1941 г. в Москва се учредява Всеславянски комитет. В САЩ, Англия, Канада и др. започват да се създават славянски комитети с участието на комунисти от славянски произход. През 1946 г. в [[Белград]] се провежда Всеславянски конгрес с участието на делегати от всички славянски страни, но след изострянето на отношенията между [[СССР]] и [[Югославия]] всички славянски комитети прекратяват дейността си.
| |||