Операция „Зоненблуме“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ShadeOfGrey (беседа | приноси) |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) |
||
Ред 34:
== Разгръщане и бойни действия ==
На [[9 януари]] [[1941]] г. [[Адолф Хитлер]] обявява намерението си да подкрепи италианските войски в Северна Африка, като първите части е предвидено да заминат на 22 февруари<ref name="Schreiber p655-656">{{cite book | last = Schreiber | first = Gerhard | coauthors = | year = 1995 | title = Germany and the Second World War Volume III The Mediterranean, South-East Europe, and North Africa 1939-1941 | publisher = Oxford University Press | location = | pages = 655-656 | isbn = 0198228848 }}</ref>. Два дни по-късно подписва Директива №22 до генералния щаб за изпращане на специална блокираща част (''Sperrverband'') в Триполи<ref name="Chant">{{cite book | last = Chant | first = Christopher | coauthors = | year = 1986 | title = The Encyclopedia of Codenames of World War II | publisher = Routledge | location = | pages = 255-256 | isbn = 0710207182}}</ref>.
На [[31 януари]] са избрани първите членове на щаба, командващ новата част. Те са изпратени в [[Неапол]] в очакване на заповедта за заминаване.<ref name="Ellis p9"/> През това време ситуацията в Северна Африка се влошава бързо. Италианските войски губят контрола над Киренайка по-рано от предвижданията. На 3 февруари, на среща с представители на Вермахта и Луфтвафе, Хитлер заявява, че загубата на Либия е неприемлива и е възможно да доведе от оттегляне на Италия от войната.<ref name="Schreiber p655-656"/>
На [[6 февруари]] Хитлер лично избира и назначава [[генерал-лейтенант]] [[Ервин Ромел]] за командващ на блокиращата част<ref name="Latimer p7-9"/>. Ромел се доказва като умел танков командир по време на кампаниите в [[Полска кампания (1939)|Полша]] и [[Битка за Франция|Франция]].<ref name="Ellis p9"/>
На [[10 февруари]] [[1941]] г. върховното командване на [[Вермахт]]а дава начало на операция „Зоненблуме“. Два дни по-късно Ромел и членове на неговия щаб достигат Триполи, [[Либия]], където установяват главната си квартира.<ref name="Ellis p9"/> На [[14 февруари]] в града пристигат първите части от [[5-та лека дивизия (Вермахт)|5-та лека дивизия]]<ref name="Williamson p5"/> (преобразувана по-късно като [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва танкова дивизия]]), 3-ти разузнавателен батальон и 39-ти противотанков батальон<ref>{{cite book | last = Schreiber | first = Gerhard | coauthors = | year = 1995 | title = Germany and the Second World War | publisher = Oxford University Press | location = | pages = 673 | isbn = 0198228848}}</ref>. При пристигането си в Северна Африка 5-ти танков полк (танковата формация на 5-та лека дивизия) наброява 165 танка - 25 [[Panzerkampfwagen I|Панцер I модел В]], 45 [[Panzerkampfwagen II|Панцер II]], 75 [[Panzerkampfwagen III|Панцер III]] и 20 [[Panzerkampfwagen IV|Панцер IV]].<ref name="Ellis p10">{{cite book | last = Ellis | first = Chris | year = 2001 | title = 21st Panzer Division Rommel's Afrika Korps Spearhead | publisher = Ian Allan Publishing | isbn = 0-7110-2853-2 | pages = 10}}</ref> На [[19 февруари]] формацията, включваща 5-та лека, 15-та танкова дивизия и поддържащи части<ref>{{cite book | last = Windrow | first = Martin | authorlink = | coauthors = | year = 1976 | title = Rommel's Desert Army | publisher = Osprey Publishing | location = | pages = 4 и 9 | isbn = 0 85045 095 0}}</ref>, получава официалното си наименование „[[Немски африкански корпус]]“ ({{lang-de|Deutsches Afrikakorps, DAK}}{{Audio|De-Deutsches_Afrikakorps-pronunciation.ogg|<small>чуй}}</small>)<ref name="Ellis p9"/><ref name="Latimer p7-9"/>. Прехвърлянето на всички части през Средиземно море отнема няколко месеца.
| |||