Франсоа Вател: Разлика между версии

'''Франсоа Вател''' (на френски език: ''François Vatel'', [[1631]] – [[24 април]] [[1671]]) е френски готвач и управител. Създател е на прочутия крем Шантий (Chantilly), яйчен крем от- разбита със захар сметана с вкус на ванилия. Самоубива се, тъй като вследствие лошо стечение на обстоятелствата, доставчиците му не му донасят необходимата му риба и той не може да осигури храната за екстравагантния банкет за 20003000 души в чест на френският крал [[Луи XIV]] даден от [[Конде|Луи II дьо Бурбон, принц дьо Конде]] през месец април [[1671]] в Шато Шантий (Château de Chantilly).

Чува се, че кралят иска да използва персоналът на замъка Вокс льо Викомт за новият си дворец във Версай. Тъй като Вател не желае да работи там, избягва в Англия. По-късно в Холандия се среща с приятелят си Гурвил (Gourville), който му предлага работа при Луи II дьо Бурбон, принц дьона Конде в шато Шантий (Château de Chantilly) на 40 км. от Париж.

ПрезКрал [[Луи XIV]] и принцът на Конде били в обтегнати отношения, тъй като в първата Фронда (въстание срещу френското правителство) независимо че отначало силно подкрепял кралската власт, впоследствие се оказал нейн отявлен противник. След няколко години основни ремонти по замъка, на 21 април [[1671]] крал [[Луи XIV]], 20 години след Фрондата, посещава замъка на принца на Конде, за да се обсъди евентуалната [[Холандска война|Френско-Холандска война]] (състояла се впоследствие през [[1672]]–[[1678]]), от която принцът щял да извлече съществена облага, тъй като бил забележителен военачалник и поддържал собствена армия - една от най-силните в страната. Впечатлението от гостуването било особено важно за Принц дьо Конде, тъй като той искал от краля голяма сума и се опитвал да спечели благоразположението му, за което способствали и усилията на Вател. НаВ същиясъщото банкетвреме с гостоприемството си искал да отвърне за показаната благодт и прошка, които кралят му оказал. Кралят водел със себе си целият двор от 3000 души (600 придворни и множество слуги). Съдбата на дома на Конде до голяма степен зависел от успеха на тържествата и принца стовалил цялата тежест на този успех на неговата иконом Вател. Срокът за който той трябвало да подготви всичко бил само 15 дни.

Гостуването траело три дни и три нощи (четвъртък вечер до събота вечер). Разкошните банкети през времетраенето му стрували 50 000 екю. Във всичко Вател демонстрирал краен перфекционизъм. В задълженията му влизало освен подготовката на ястията, и организирането на кралските забавления по време на храненията. Обедите и вечерите били съпроводени от театрални и музикални представления, на фона да пищни декори. Последният ден от посещението на краля, [[24 април]] [[1671]], петък, било отредено за банкет посветен на морската митология, рибата и рибатаракообразните. Вател бил на крак още в 4 ч. сутринта, очаквайки доставки, но предишната нощ имало буря и на сутринта рибарите му донесли едва няколко риби (морето отстояло на 200 км. от замъка). Били изпратени хора до всички пристанища, но времето напредвало, а така и нищо не идвало. Вател бил под много голямо психическо напрежение, още повече че последните дни почти не бил спал. Той заявил на първият си помощник Гурвил (Gourville) "Господине, аз няма да оцелея от този срам. Имам чест и репутацията за губене". След това без излишна суетня се затворил в стаята си, укрепил меча си на вратата и се пронизал три пъти, двата удара били несмъртоносни, но третият го пронизал фатално (той бил на 40 години). В това време коли с риба започнали да идват от всички краища. Започнали да търсят Вател и да хлопат по вратата му. След като не им се отворило, те я разбили и намерили главния готвач удавен в собствената си кръв. В този момент се завтекъл и принцът на Конде, обзет от отчаяние. Принцът съобщил на краля за кончината на управителя, който от своя страна изразил съжаление, за цялото неудобство, което било създадено от визитата му. Всички похвалили трудът му и изразили възхищение от смелостта му.

Данни за този последен епизот от жизнения път на Вател черпим от писмо на маркизата на Севин, Мари дьо Рабутин-Шантал (Marie de Rabutin-Chantal, marquise de Sévigné) до дъщеря й (писма от 24 април и 26 април).<ref name="Kladstrup pg 30"> D. & P. Kladstrup ''Champagne'' pg 30 Harper Collins Publisher ISBN 0060737921 </ref> Дукът на Сен Симон (Le duc de Saint Simon ) също споменава за това събитие в мемоарите си.

През [[2000]] г. режисьорът [[Ролан Жофе]] (Roland Joffé), станал особено известен преди това с филмът си "Мисията", представя на фестивалът в Кан игралният филм "Вател". В ролята на протагониста се въплъщава [[Жерар Депардийо]] (Gérard Depardieu). Ролята на маркизата е е дадена на [[Ума Търман]] (Uma Thurman), друга забележима роля е поверена на [[Тим Рот]] (Tim Roth), а кралят се играе от [[Джулиан Сандс]] (Julian Sands). Филмът разглежда именно последните три дни от живота на Вател. В големи детайли е представена цялата пищност и великолепие на живота на френският кралски двор. Фабулата на филма се разиграва около привличането мужду Вател и маркиза дьо Севин, която същевременно била и любовница на краля. Готвачът спечелва сърцето на маркизата благодарение на ненатрапчивата проява на нежно и добро отношение. Въпреки, че стигат до интимна близост, тя обаче не може да си позволи да поддържа подобна връзка, още по-малко кралят да узнае за такава. Аргументът за съдбовното решение на Вател се отдава освен на гореупоменатите събития, и на драмата от невъзможната любов.