Разлика между версии на „Франсоа Вател“

редакция без резюме
[[Image:Marquise de Sévigné.jpg|thumb|right|200px|Marie de Rabutin-Chantal, marquise de Sévigné]]
Данни за този последен епизот от жизнения път на Вател черпим от писмо на маркизата на Севин, Мари дьо Рабутин-Шантал (Marie de Rabutin-Chantal, marquise de Sévigné) до дъщеря й (писма от 24 април и 26 април).<ref name="Kladstrup pg 30"> D. & P. Kladstrup ''Champagne'' pg 30 Harper Collins Publisher ISBN 0060737921 </ref> Дукът на Сен Симон (Le duc de Saint Simon ) също споменава за това събитие в мемоарите си.
 
==Филмът "Вател"==
 
През [[2000]] г. режисьорът [[Ролан Жофе]] (Roland Joffé), станал особено известен преди това с филмът си "Мисията", представя на фестивалът в Кан игралният филм "Вател". В ролята на протагониста се въплъщава [[Жерар Депардийо]] (Gérard Depardieu). Ролята на маркизата е е дадена на [[Ума Търман]] (Uma Thurman), друга забележима роля е поверена на [[Тим Рот]] (Tim Roth), а кралят се играе от [[Джулиан Сандс]] (Julian Sands). Филмът разглежда именно последните три дни от живота на Вател. В големи детайли е представена цялата пищност и великолепие на живота на френският кралски двор. Фабулата на филма се разиграва около привличането мужду Вател и маркиза дьо Севин, която същевременно била и любовница на краля. Готвачът спечелва сърцето на маркизата благодарение на ненатрапчивата проява на нежно и добро отношение. Въпреки, че стигат до интимна близост, тя обаче не може да си позволи да поддържа подобна връзка, още по-малко кралят да узнае за такава. Аргументът за съдбовното решение на Вател се отдава освен на гореупоменатите събития, и на драмата от невъзможната любов.