Разлика между версии на „Франсоа Вател“

редакция без резюме
{{редактирам}}
 
[[Image:Chateau de Chantilly.jpg|thumb|right|300px|[[Château de Chantilly]] du prince Louis II de Bourbon-Condé.]]
'''Франсоа Вател''' (на френски език: ''François Vatel'', [[1631]] – [[24 април]] [[1671]]) е френски готвач и управител. Създател е на прочутия крем Шантий (Chantilly) - разбита със захар сметана с вкус на [[ванилия]]. Самоубива се, тъй като вследствие лошо стечение на обстоятелствата, доставчиците му не му донасят необходимата му риба и той не може да осигури храната за екстравагантния банкет в чест на френският крал [[Луи XIV]] даден от [[Конде|Луи II дьо Бурбон, принц дьо Конде]] през месец април [[1671]] в Шато Шантий (Château de Chantilly).
 
Франсоа Вател се ражда в [[Париж]] в семейството на майстор на [[покрив]]и. През [[1646]] младият човек е на възраст 15 години и вместо да следва стъпките на баща, той предпочита по препоръка на брат си да стане чирак-сладкар във фирмата за кетъринг на Жеан Хеверар (Jehan Heverard), където работи 7 години.
 
[[Image:Le chateau de Vaux le Vicomte.jpg|thumb|right|300px|Vaux-le-Vicomte]]
През [[1653]] на възраст 22 г., той е бил нает като помощник-готвач в замъкът Вокс льо Викомт (château de Vaux-le-Vicomte) (тогава в процес на изграждане) на икономът на виконт и маркиз [[Никола Форке]] (Nicolas Fouquet ) (новоназначеният началник на финансите от министър-председателя и кардинал [[Мазарини]], регент на [[Луи XIV]], тогава на възраст от 15 г.). Качествата на Вател способстват да бъде назначен скоро и за управител на домакинството (maître d'hôtel ) на Форке.
 
[[Картинка:LouisXIV-Bernini.jpg|left|мини|Бюст на Луи XIV]]
През [[1661]] г., на [[17 август]], Никола Форке бил домакин на дворът на крал Луи XIV, тогава 23 годишен и на кралицата-майка [[Ана Австрийска]], които били гости по повод откривнето на замъкът Вокс льо Викомт. Вател бил едновременно и ръководител на протокола, и иконом по организиране на празненството. Предлаганото меню било огромно и с множество деликатеси - фазани, яребици, пъдпъдъци. В ястията на благородниците имало злато, а за останалата част от двора пари. 84 цигуларя изпълнявали музиката на [[Жан-Батист Люли]] (Jean-Baptiste Lully). [[Молиер]] и Люли били написали специално по повода комедия-балет. Десертът бил създаден от Вател пухкав сметанов крем с вкус на ванилия. Фонтани и фойерверки допълвали изживяването.
 
[[Image:Portrait Nicolas Fouquet.jpg|right|thumb|Никола Форке]]
Честта и гордостта на Луи XIV, който все още бил в застой от финансови затруднения, бил дълбоко наранени от целия разкош и великолепие на тържествата, която надхвърляли тези на неговия двор (намиращ по онова време в замъка [[Фонтенбло]], тъй като се строял двореца на [[Версай]]). На краля се наложило златото от ястията да бъде претопено за да се справи със значителните си разходи по [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. След фойерверките над замъка, кралят отказва от стаята предложена му от домакина и се връща във Фонтенбло на 20 км разстояние от там.
 
През [[1663]] Франсоа Вател постъпва на работа като управител на кухнята на замъка. Той отговарял за организацията на доставките и приготовлението на храната. По това време той преименува сметановият крем Вокс льо Викомт в Шантий.
 
[[Image:Chateau de Chantilly.jpg|thumb|right|300px|[[Château de Chantilly]] du prince Louis II de Bourbon-Condé.]]
Крал Луи XIV и принцът на Конде били в обтегнати отношения, тъй като в първата [[Фронда]] (въстание срещу френското правителство) отначало силно подкрепял кралската власт, но впоследствие се оказал нейн отявлен противник. След няколко години основни ремонти по замъка, на [[21 април]] [[1671]] крал Луи XIV, 20 години след Фрондата, посещава замъка на принца на Конде, за да се обсъди евентуалната [[Холандска война|Френско-Холандска война]] (състояла се впоследствие през [[1672]]–[[1678]]), от която принцът щял да извлече съществена облага, тъй като бил забележителен военачалник и поддържал собствена армия - една от най-силните в страната. Впечатлението от гостуването било особено важно за принц дьо Конде, тъй като той искал от краля голяма сума и се опитвал да спечели благоразположението му, за което способствали и усилията на Вател. В същото време с гостоприемството си искал да отвърне за оказаната благодат и прошка. Кралят водел със себе си целият двор от 3000 души (600 придворни и множество слуги). Съдбата на дома на Конде до голяма степен зависел от успеха на тържествата и принца стоварил цялата тежест на този успех на неговият иконом Вател. Срокът за който той трябвало да подготви всичко бил само 15 дни.
 
[[Картинка:Grand-conde.jpg|thumb|200px|ляво|Портрет на Конде от Давид Тениер Млади]]
Гостуването траело три дни и три нощи (четвъртък вечер до събота вечер). Разкошните банкети стрували 50 000 екю[ [http://en.wikipedia.org/wiki/%C3%89cu]] - преизчислено към курсът от [[2006]] г. това се равнява на 1 000 000 [[евро]]. Във всичко Вател демонстрирал краен перфекционизъм. В задълженията му влизало освен подготовката на ястията, и организирането на кралските забавления по време на храненията. Обедите и вечерите били съпроводени от театрални и музикални представления, на фона да пищни декори. Последният ден от посещението на краля, [[24 април]] [[1671]], било отредено за банкет посветен на морската митология, рибата и ракообразните. Вател бил на крак още в 4 ч. сутринта, очаквайки доставки, но предишната нощ имало буря и на сутринта рибарите му донесли едва няколко риби (морето отстояло на 200 км. от замъка). Били изпратени хора до всички пристанища, но времето напредвало, а така и нищо не идвало. Вател бил под много голямо психическо напрежение, още повече че последните дни почти не бил спал. Той заявил на първият си помощник Гурвил (същият който му предложил тази работа): "Господине, аз няма да оцелея от този срам. Имам чест и репутацията за губене". След това без излишна суетня се затворил в стаята си, укрепил меча си на вратата и се пронизал три пъти, двата удара били несмъртоносни, но третият го пронизал фатално (той бил на 40 години). В това време коли с риба започнали да идват от всички краища. Започнали да търсят Вател и да хлопат по вратата му. След като не им се отворило, те я разбили и намерили главния готвач удавен в собствената си кръв. В този момент се завтекъл и принцът на Конде, обзет от отчаяние. Принцът съобщил на краля за кончината на управителя, който от своя страна изразил съжаление, за цялото неудобство, което било създадено от визитата му, като упрекнал домакина си за тези свръхусилия и заръчал повече да не прави подобни неща - уви, твърде късно за Вател. Всички похвалили трудът му и изразили възхищение от смелостта на постъпката му. Гурвил довършил мероприятията по банкета и гостите останали много доволни.
 
==Литературни извори==