[[Картинка:Grand-conde.jpg|thumb|200px|ляво|Портрет на Конде от Давид Тениер Млади]]
Гостуването траело три дни и три нощи (четвъртък вечер до събота вечер). Разкошните банкети стрували 50 000 сребърни екю [http://en.wikipedia.org/wiki/%C3%89cu] - преизчислено къмспрямо курсътпокупателната отспособност към [[2006]] г. това се равнява на 1сума над 000500 000 [[евро]]. Във всичко Вател демонстрирал краен перфекционизъм. В задълженията му влизало освен подготовката на ястията, и организирането на кралските забавления по време на храненията. Обедите и вечерите били съпроводени от театрални и музикални представления, на фона да пищни декори. Последният ден от посещението на краля, [[24 април]] [[1671]], било отредено за банкет посветен на морската митология, рибата и ракообразните. Вател бил на крак още в 4 ч. сутринта, очаквайки доставки, но предишната нощ имало буря и на сутринта рибарите му донесли едва няколко риби (морето отстояло на 200 км. от замъка). Били изпратени хора до всички пристанища, но времето напредвало, а така и нищо не идвало. Вател бил под много голямо психическо напрежение, още повече че последните дни почти не бил спал. Той заявил на първият си помощник Гурвил (същият който му предложил тази работа): "Господине, аз няма да оцелея от този срам. Имам чест и репутацията за губене". След това без излишна суетня се затворил в стаята си, укрепил меча си на вратата и се пронизал три пъти, двата удара били несмъртоносни, но третият го пронизал фатално (той бил на 40 години). В това време коли с риба започнали да идват от всички краища. Започнали да търсят Вател и да хлопат по вратата му. След като не им се отворило, те я разбили и намерили главния готвач удавен в собствената си кръв. В този момент се завтекъл и принцът на Конде, обзет от отчаяние. Принцът съобщил на краля за кончината на управителя, който от своя страна изразил съжаление, за цялото неудобство, което било създадено от визитата му, като упрекнал домакина си за тези свръхусилия и заръчал повече да не прави подобни неща - уви, твърде късно за Вател. Всички похвалили трудът му и изразили възхищение от смелостта на постъпката му. Гурвил довършил мероприятията по банкета и гостите останали много доволни.
