Копаново: Разлика между версии

==История==

В края на 19 век селото е в Берска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в ''Горно Купаново'' живеят 175 [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_02.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.144.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Горно Купаново има 232 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]].<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.222-223.</ref> Според отчет на Солунската българска митрополия в Горно Копаново работи българско училище с учител Христо Попанастасов от Воденско.<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412</ref>

 

Копаново попада в Гърция след Балканската война през [[1913]] година. В [[1913]] година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Горно Копаново (Άνω Κοπανός) като село населено със „славяногласни елини“.<ref>ΔΕΚΑΖΟΣ, Π.Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.</ref>