Смедеревски санджак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
[[Население]]то по време и след падане на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] под османска власт е изцяло [[християни|християнско]], и приемуществено [[българи|българско]] /в територията на санджака попадат [[средновековие|средновековни]]те [[Браничевска област|Браничевска]] и [[Белградска област|Белградска]] [[област]]и/. С падането на Белград под османска власт, българското население от [[град]]а и околността е изселено, прекарано е по [[Виа Милитарис]] и е заселено в [[Източна Тракия]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> с цел, чрез практикуваното от него [[земеделие]], да бъде подсигурена пре[[храна]]та на все по-нарастващото население на [[столица]]та на [[Османска империя|империя]]та - [[Истанбул]].
 
[[Сърби|Сръбско]]то население на санджака /основно в [[Шумадия]]/ нарства значително следствие от преселенията на сърби в периода [[15 век|15]]-[[18 век]] от [[юг]] /[[Косово]]/, и основно от [[югозапад]] /[[Херцеговина]]/ на [[север]] - по посока на [[Военна граница|Военната граница]]. Причините за [[миграция (хора)|миграция]]та на сърбите от [[сръбски земи|старите предели]] са две - бягство от османците, поради страх от отмъщение, заради подкрепата им за австрийските войски по време на [[австро-турски войни|австро-турските войни]] /най-вече по време на [[голямото сръбско преселение]]/, и поради благоприятните условия които предоставят [[Хабсбурги]]те за заселване на сърбите във военната граница като [[федерати]] на [[империя]]та - във връзка с провежданата [[политика]] от [[Свещена римска империя|Австрийската империя]].
 
В началото на [[19 век|ХІХ век]], по време на избухване на [[Първото сръбско въстание|Първо сръбско въстание]], преобладаващия [[етнос]] в санджака е сръбския, като на изток от [[Велика Морава|Морава]] християните са само [[българи]] и [[власи]]. Благодарение на етническото си мнозинство, и най-вече на благоприятното стечение на редица фактори, сърбите успяват в резултат от въстанията да извоюват частично автономия за територията на целия санджак.