Митрополит: Разлика между версии

'''Митрополи́т''' ({{lang-el|μητροπολίτης}}) е най-старата [[епископ]]ска [[титла]] в [[Християнска църква|Църквата]]. Първоначално митрополит е бил [[епископ]] на християнска църква с резиденция в столица или митрополия (''μητρόπολις'') на [[Рим]]ска провинция.

 

Титлата ''митрополит'' се среща за пръв път в [[канон]]ите на [[Първи Никейски събор|Никейския Вселенски Събор]] [[325]] г. 34-to Апостолно правило определя: ''«епископите на всеки народ да знаят първия от тях и да го признават за главен, и да не творят нищо, което превишава тяхната власт, без негово знание.»'' Митрополитите са свиквали и били председатели на [[Поместен събор|поместни събори]] в своята [[епархия]] (''ἤ ἐπαρχία'').

 

На [[Осми вселенски събор|Осмия вселенски събор]] (869-870), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на [[4 март 870]] г. се учредява български църковен [[диоцез]], начело на който е поставен гръкът Георги, с титла "митрополит на [[Дръстър]]" (дн. [[Силистра]]) (870- ок. 886 г.), който обаче пребивавал постоянно не в своя епархийски център Дръстър, дн. Силистра, а в столицата Плиска, град от същата епархия), директно подчинен на [[Константинопол]]ската патриаршия. [[Българска православна църква|Българската църква]] е устроена по византийски модел и има тогава 7 митрополита: Дръстърска (първенствуващата епархия на България и собствена катедра на всебългарския архиепископ); [[Филипопол]]ска (дн. [[Пловдив]]); [[Бдин]]ска (дн. [[Видин]]); [[Средец]]ка (дн. [[София]]); Лихнидска (дн. [[Охрид]]); Моравска (дн. несъществуващ град по р. [[Морава]]) и Брегалнишка (дн. несъществуващ град при с. [[Козяк]], [[Щип]]ско). Бъзприемат се и други по-низши духовни санове: [[хартофилакс]], [[синкел]] и [[екзарх]]. През седемдесетте и осемдесетте години на IX в. в България са били учредени много други епархии (митрополии и епископии): [[Проват]]ска (дн. [[Провадия]]); [[Белград]]ска; Червенска (дн. село [[Червен (Област Русе)]]); [[Девол]]ска (дн. несъществуващ град в южна [[Албания]]) и др., а вероятно и Скопска; [[Велбъжд]]ска (дн. [[Кюстендил]]); Пелагонийска (Битолско-Прилепска); Нишка и др.

По времето на цар [[Иван Асен II]] (1218 - 1241) е имало 10 митрополии от общо 14 епархии. По време на турското владичество някои от митрополиите са били понижени в ранг епископия. Знае се, че през 17 век на Търновския митрополит са подчинении [[Ловеч|Ловчанския]], Червенския и Преславсият епископи. От 18 век до създаването на Екзархата през 1871 г. висшето духовенство по българските земи се състои от гърци. Броят се само 12 българи – епископи и митрополити (владици). На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - [[Иларион Ловчански]]. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и болен, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит [[Антим I]]. Първите български митрополити (владици), признати от султана са [[Иларион Макариополски]], [[Натанаил Охридски]], [[Антим Видински]] и [[Иларион Ловчански]].

1. Софийски - [[Максим]], Патриарх Български и Митрополит Софийски

14. [[Западно- и Средно-европейска епархия]] - със седалище в град [[Берлин]] и [[Будапеща]]

 

В [[Руска православна църква|Руската Църква]] след покръстването през 988 г. [[Киев]]ският и на цяла Русия митрополит е назначаван в Константинопол с указ на императора и патриарха. При учредяването на Московския Патриархат през [[1589]] г. се създават четири катедри, начело с митрополити (Новгородска, Ростовска, Казанска и Крутицка), но без митрополии. Руските митрополити са се отличавали по онова време от другите епископи и от архиепископите само по почест.

 

[[Категория:Митрополити| ]]

 

[[da:Metropolit]]