Линеен радиоприемник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
===Резонансен усилвател===
Резонансният усилвател се състои от високочестотна усилвателна радиолампа и товар трептящ кръг, настройван на честотата на приеманата радиостанция. Конструктивно това се постига чрез сдвоен кондензатор или такъв който да разполага със секции за трептящия кръг на входното устройство и още толкова на брой, колкото са на брой резонансните усилватели. Така с органа за настройка на радиоприемника едновременно се променя резонансната честота както на входните трептящи кръгове, така и на тези резонансните усилватели. Усилването на приетия сигнал води до намаляване на нелинейните изкривявания и повишаване на избирателността и чувствителността, което съществено отличава този радиоприемник от най-простия от този вид [[Детекторен радиоприемник|детекторния радиоприемник]]. В техническите среди е прието броя на усилвателните стъпала да се означават с цифри, а детектора с буквата '''V'''. Означението '''0V0''' означава - в.ч. усилвателни стъпала няма, V е означение за детектор, следващата цифра нула показва че няма нискочестотен усилвател, т.е. това е детекторен радиоприемник. Означението '''1V2''' означава, че приемника има един в.ч. усилвател, детектор и два н.ч. усилвателя.
===Детектор===
Ред 24:
==Качества и недостатъци==
В зората на радиоразпръскването и развитието на ламповите радиоприемници, схемата на линейният приемник е намерил голямо приложение. За резонансен в.ч. усилвател е използвана триелектродна лампа, която поради високия си проходен капацитет ''анод-решетка'' има ниско усилване, а при високи честоти се самовъзбужда и нуждае от неутрализация на вредното въздействие на този капацитет. Неутрализацията е въведена от Луис Алан Хазелтайн (Louis Alan Hazeltine) през 1922 година. Значителното подобряване на качеството на линейния приемник е постигнато след конструирането и внедряването на в.ч. усилвателен тетрод (1926 год.) и пентод (1930 год.), на които проходния капацитет е по-нисък, а усилването е по-високо.
'''Избирателността''' се определя от резонансните кръгове на входното устройство. Тя се увеличава от резонансния усилвател, като усилва нивото на приетия сигнал и допърнително подтискат част от страничната честотна лента, извън тази на носещите в.ч. колебания на избраната радиостанция. Всеки резезонансен усилвател съдържа настроиваеми резонансни трептящи кръгове (с променливи кондензатори или индуктивности), което значително усложнява конструкцията на радиоприемника, както и поддържането на постоянни електрически параметри на усилвателя за приемания честотен обхват. Поради малкия брой на резонансните кръгове по горните причини, резонансната характеристика на радиоприемника не обезпечава висока избирателност, което общо снижава качествените му показатели. Затова се използва за прием на радиосигнал от мощни радиостанции, работещи в дълговълновия и средновълновия обхват.
'''Чувствителността''', т.е. способността на радиоприемника да приема сигнали от далечни и слаби радиостанции е ниска, поради неголямото усилване на полезния сигнал до детектора, по причини казани по-горе.
Понастоящем по тази конструктивна схема, независимо от новите електронни елементи-транзисторите, не се произвеждат промишлени радиоприемни устройства. Тя се използва основно от радиолюбители в тяхното обучение и практика.
==Източници==
* '''Пецулев''', инж. Спиро К., Радиоприемни устройства, Държавно издателство "Техника", София, 1965.
[[Категория:Радиотехника]]
[[da:Retmodtager]]
| |||