Линеен радиоприемник: Разлика между версии

'''Линеен радиоприемник''', наричан още [[радиоприемник]] с директно усилване, е този, при който приетият от антената[[антена]]та високочестотен сигнал се усилва до детектирането му, без каквото и да е преобразуване. По тази конструктивна схема се произвеждат радиоприемници от двадесетте години до края на [[Втора световна война|Втората световна война]] през ХХ век.

Конструирането на линеен приемник е възможно след създаването на усилвателната триелектродна лампа - триод и другите типове многорешетъчни [[Електронна лампа|радиолампи]]. Конструктивната схема е патентована от Ернст Александерсон (Ernst Alexanderson) през 1916 година. Характерното за радиоприемното устройство е, че до детектирането си, приетия от предавателя модулиран сигнал не се преобразува, а само усилва с неговата носеща честота. Блоковата схема, в най-общия случай се състои от антена, входно устройство, високочестотен (резонансен) усилвател, детектор, нискочестотен усилвател и възпроизвеждащо устройство на телефонни слушалки или високоговорител.

Входното устройство се състои от един или няколко [[трептящ кръг|трептящи кръгове]], които с променлив кондензатор или променлива индуктивност може да се настройват на честотата[[честота]]та на приеманата радиостанция и по този начин да се отдели напрежението на желания [[сигнал]] от всички останали сигнали, индуктирани в приемната [[антена]]. Връзката с антената се осъществява индуктивно с бобина или капацитивно с кондензатор.

Резонансният усилвател се състои от високочестотна усилвателна радиолампа и товар трептящ кръг, настройван на честотата на приеманата [[радиостанция]]. Конструктивно това се постига чрез сдвоен кондензатор или такъв който да разполага със секции за трептящия кръг на входното устройство и още толкова на брой, колкото са на брой резонансните усилватели. Така с органа за настройка на радиоприемника едновременно се променя резонансната честота както на входните трептящи кръгове, така и на тези резонансните усилватели. Усилването на приетия сигнал води до намаляване на нелинейните изкривявания и повишаване на избирателността и чувствителността, което съществено отличава този радиоприемник от най-простия от този вид [[Детекторен радиоприемник|детекторния радиоприемник]]. В техническите среди е прието броя на усилвателните стъпала да се означават с цифри, а детектора с буквата '''V'''. Означението '''0V0''' означава - в.ч. усилвателни стъпала няма, V е означение за детектор, следващата цифра нула показва че няма нискочестотен усилвател, т.е. това е детекторен радиоприемник. Означението '''1V2''' означава, че приемника има един в.ч. усилвател, детектор и два н.ч. усилвателя.

Детекторът преобразува високочестотното модулирано [[напрежение]] на полезния сигнал в звуково напрежение, задействащо възпроизвеждащото устройство. В тези радиоприемници са използвани лампови диоди.

В зората на радиоразпръскването и развитието на ламповите радиоприемници, схемата на линейният приемник е намерилнамерила голямо приложение. За резонансен в.ч. усилвател е използвана триелектродна лампа, която поради високия си проходен капацитет ''анод-решетка'' има ниско усилване, а при високи честоти се самовъзбужда и нуждае от неутрализация на вредното въздействие на този капацитет. Неутрализацията е въведена от Луис Алан Хазелтайн (Louis Alan Hazeltine) през 1922 година. Значителното подобряване на качеството на линейния приемник е постигнато след конструирането и внедряването на в.ч. усилвателен тетрод (1926 год.) и пентод (1930 год.), на които проходния капацитет е по-нисък, а усилването е по-високо.

'''Избирателността''' се определя от резонансните кръгове на входното устройство. Тя се увеличава от резонансния усилвател, като се усилва нивото на приетия сигнал и допърнителнодопълнително се подтискатподтиска част от страничната честотна лента, извън тази на носещите в.ч. колебания на избраната радиостанция. Всеки резезонансенрезонансен усилвател съдържа настроиваеми резонансни трептящи кръгове (с променливи кондензатори или индуктивности), което значително усложнява конструкцията на радиоприемника, както и поддържането на постоянни електрически параметри на усилвателя за приемания честотен обхват. Поради малкия брой на резонансните кръгове по горните причини, резонансната характеристика на радиоприемника не обезпечава висока избирателност, което общо снижава качествените му показатели. Затова се използва за прием на радиосигнал от мощни радиостанции, работещи в дълговълновия и средновълновия обхват.

Понастоящем по тази конструктивна схема, независимо от наличието на новите електронни елементи - транзисторите, не се произвеждат промишлени радиоприемни устройства. Тя се използва основно от радиолюбители в тяхното обучение и практика.