Гацо е роден във [[воден|воденското]] село [[Саракиново (Ном Пела)|Саракиново]] (днес Саракини, Гърция) в 1771<ref>[http://dim-rizou.pel.sch.gr/papers/mart2007/paper3.htm годинаΜαθητική εφημερίδα Δημοτικού Σχολείου Ριζού]</ref> или (според други източници към 1860 - 1864 година).<ref>„История на България. Българско възраждане XVIII - средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.</ref> Става хайдутин и при избухването на Гръцкото въстание играе важна роля във [[Негушко въстание|Негушкото въстание]]. След падането на [[Негуш]] успява да се спаси в планината [[Каракамен]] заедно със сина си [[Мицо Гацо]] и брат си Петър Гацо, но жена му и останалите му деца попадат в плен у османците.<ref>[http://www.maknews.com/html/articles/stefov/stefov43.html Risto Stefov. "Wake of the 19th Century Balkans and the Negush Uprising"]</ref> Гацо заедно с Мицо и [[Анастасиос Каратасос]] заминава на юг, където продължава участието си във въстанието съвместно с [[Георгиос Караискакис]]. Участва в битката при Пета, където се спасява като по чудо и минава със 120 души в Пелопонес, където участва в разгрома на османците при Дервенаки. В 1823 година се сражава заедно с Каратасос при Трикери и в Северните Споради. След това се прехвърля в [[Пелопонес]], където участва в сраженията срещу [[Ибрахим паша]]. В 1826 година отива на [[Евбея]], където оглавява собствен отряд и участва в битката при [[Аталанти]].
След създаването на новата гръцка държава Гацо влиза в армията и умира като полковник в [[Аталанти]] в 1839 година. Синът му Мицо Гацо стига до чин генерал от гръцката армия.
==Източници==
„История на България. Българско възраждане XVIII - средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.
