Роден в гр. Варна на [[24 юли]] [[1914]] г. През [[1934]] г. постъпва в [[театър Т-34]], а през [[1935]] г. - в Театър-студия на Боян Дановски. През [[1942]] г. е приет в школата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. Ръковорител на Театър-студио 'Фронтовак'„Фронтовак“. От [[1946]] г. доброволен стажант-режисьор в Народния театър. На 6 май 1947 г. е премиерата на първата му постановка "Вълци„Вълци и овце"овце“ от [[Александър Островски|А. Н. Островски]]. През [[1948]] г. става [[доцент]] във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ "Кр„Кр. Сарафов"Сарафов“]]. Става лауреат на [[Димитровска награда]] за спектаклите "Великата„Великата сила"сила“, "Майка„Майка на своите деца"деца“ и "Почивка„Почивка в Арко Ирис"Ирис“. През [[1950]] г. става [[професор]]. През [[1957]] г. е назначен за директор и художествен ръководител на Народния театър "Иван„Иван Вазов"Вазов“. През [[1963]] г. получава званието [["Народен„Народен артист"артист“]].
На [[28 февруари]] [[1967]] г. е премиерата на постановката му "Имат„Имат думата аристократите"аристократите“, с която се открива [[Сълза и смях|Нов драматичен театър "Сълза„Сълза и смях"смях“]], на който е основател и пръв художествен ръководител. Председател на Българския център на [[Международния театрален институт - ITI]] до [[2 август]] [[1983]] г., когато умира.
Дългогодишен преподавател във ВИТИЗ "Крюстьо„Крюстьо Сарафов"Сарафов“ на няколко поколения актьори и режисьори. Сред учениците му са [[Крикор Азарян]], [[Георги Георгиев-Гец]], [[Георги Русев]], [[Виолета Бахчеванова]], [[Васил Стойчев]], [[Вълчо Камарашев]], [[Иван Самоковлиев]], [[Антон Радичев]] и др.
== Избрани постановки ==
Ред 37:
* [http://bgtheater.hit.bg/ Страница, посветена на Филип Филипов]
