Германска медиатизация: Разлика между версии

'''Германската медиатизация''' ({{lang-de|Reichsdeputationshauptschluss}}) представлява серия от медиатизации и секуларизации, появили се на германските територии в периода 1795-1814 г. по времето на последната част от ерата на Френската революция и последавлата я Наполеоновска ера. ▼

Двата основни процеса, изграждащи този термин са следните: медиатизация - съединяването на една монархия с друга по-могъща, при което често владетелят на съединената монархия запазва известни права; секуларизация - събиране и преминаване на светски земи, държани от духовни управници като епископи и абати, към светски териториални държави. ▼

След падането на Франкската империя, поради поравното наследствено разделяне, съставено от [[Салически закон|Салическия закон]] и въздигането на феодализма, голяма част от Европа представлява множество малки, независими териториални държави. Наследствените крале на Германия и императори на Свещената Римска империя налагат временна власт над много епископства, абатства и манастири. Те също давата права на свободните градове върху много градове и села из Германия. За разлика от Англия и Франция, например, германските крале не успяват да обединят владенията си в едно цялостно централизирано кралство и поради тази причина из хода на вековете Германия се състои от не по-малко от 300 независими териториални държави. Медиатизацията, подпомогнта от Наполеон I, започва постепенното намаляване на този брой. В следствие на това множество държави започват да набират сила. Сред тях е и Прусия, която след това започва двубой с Австиря, слагайки начало на войните за надмощие над германските земи. ▼