Никейска империя: Разлика между версии

В следващите две години, възползвайки се от войната между латините и Българското царство на [[Калоян]], Теодор Ласкарис успява да отвоюва голяма част от латинските завоевания в [[Мала AзияАзия]] и през 1206 г. се провъзгласява за император на Никейската империя. Така наред с [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] и [[Трапезунд|Трапезундската империя]] Никейската империя става третата ромейска държава, която оцелялата византийска аристокрация успява да създаде върху част от териториите на Византийската империя. Съвсем скоро трите ромейски държави, всяка от които постига успехи в борбата срещу разклатената Латинска империя, започват да си оспорват правото върху наследството на Византия. За да се легитимира като единствен законен наследник на византийските импратори, който има неотменното право да възстанови [[Византия]], Теодор премества седалището на Константинополския патриарх в Никея, а през 1219 се жени за дъщерята на латинската императрица Йоланда Фландърска.

Успешните действия на мператор Йоан III Дука Ватаций са продължени от наследника му [[Теодор II Ласкарис]], който продължава никейската експанзия срещу [[България]] и Латинската империя в Тракия, но починал през 1259 г. Новият император, [[Йоан IV Ласкарис]], поради малолетието си управлява под регентството на генерал Михаил Палеолог, който се обявява за съимператор на Никея (MихаилМихаил VIII). Михаил Палеолог предприема военни действия срещу възстановеното през 1258 г. Епирско деспотство на Манфред Сицилиански и разгромява силите на латинкото [[княжество Ахея]] в битката при Пелагония. Така при управлението на Михаил VIII Палеолог Никейската империя достига до върха на своето могъщество.