Бар (Черна гора): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: sq:Tivari |
м Cyrlat: 4 repl; |
||
Ред 18:
<TR><TD>'''Население на общината''':</td><td>40 037 души</td></tr>
<TR><TD>'''МПС код''':</td><td>BR</td></tr>
<TR><TD>'''
<TR><TD>'''Уебсайт''':</td><td>http://www.bar.cg.yu/</td></tr>
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor="#FFDEAD">'''Карта'''</th></tr>
Ред 26:
'''Бар''' (на [[сръбски език|сръбски]]: ''Бар'' или ''Bar'') е [[град]], разположен на адриатическото крайбрежие на [[Черна гора]]. Населението на града наброява 13 719 души.
'''
== История ==
Ред 33:
През [[9 век]] градът е превзет от [[славяни]]те и Бар става център на [[Дукля|Княжество Дукля]]. Много от владетелите на Дукля предпочитат да резидират в Бар - например [[Михайл I Воислав]], първият [[крал]] на Дукля, чиято [[титла]] е потвърдена в Бар, както и [[Константин Бодин]], който след падането на Дукля прави от Бар седалище на [[архиепископ]]ия. През този период Дукля води ожесточени боеве срещу своите съседи - [[Византия]] и [[Първо българско царство|Първото българско царство]]. Поради засилващия се византийски натиск над Дукля, сина на [[Стефан Доброслав I Воислав]] - княз Михаил, след преговори с [[Рим]] се сдобива с кралска титла през [[1077]] година, което слага началото на отделянето на Дукля от византийската сфера на влияние. По-късно, следвайки примера на сина на Михаил - Бодин, през [[1089]] [[папа]]та прави отново Бар седалище на архиепископия.
[[Византия]] отново управлява града в периода от [[1166]] до [[1183]], когато [[Стефан Неман]] прави внезапен военен пробив, който разрушава адриатическото крайбрежие, включително и "''прочутия град Бар''", и присъединява [[Зета (държава)|Княжество Зета]] към неговата държава – [[Рашка (държава)|Рашка]]. От [[1443]]
[[Италия|Италианският]] [[учен]] и [[пионер]] на безжичния телеграф [[Гилермо Маркони]] осъществява радио-връзка между черногорския град Бар и италианския [[Бари]] на [[30 август]] [[1904]] г., а през [[1908]] в Бар започва строителството на първата [[Железопътен транспорт|железница]] в тази част на [[Балкани]]те, която е пусната в експлоатация през [[1913]].
| |||