Бургунди: Разлика между версии

През 30-те години на V в. бургундите се опитали да проникнат в провинция БелгикаБелгиа, но срещнали силен отпор от римския пълководец [[Аеций]]. С помощта на хунски наемници на два пъти (435 и 436 г.) той разбил бургундите. В тези битки загинали мнозина от тях, убит бил и кралят им Гундахар с братята си. Част от бургундите продължила да живее в селищата си по десния бряг на Рейн. През 451 г. те били принудени да последват хунския вожд [[Атила]] в похода му в Галия. Остатъците от бургундското племе, успяло да избегне унищожение през 436 г., Аеций настанил в качеството на римски федерати в областта Сабаудия, обхващаща територията на днешните западношвейцарски кантони [[Во]] и [[Фрайбург]], и френските департаменти [[Дуб]] и [[Горна Сона]]. Земите между реките [[Ен]] и [[Сона]], основно северно от град [[Лион]]. Новото поселение на бургундите се намирало в римската провинция ''Viennensis'', а в следващите десетилетия се разпространило и върху части от провинциите ''Maxima Sequanorum'', ''Lugdunensis Prima'', ''Narbonensis Prima'' и ''Narbonensis Secunda''. Главната задача на бургундските федерати в Сабаудия била да защитават северната граница на Римската империя от алеманите. Впоследствие обаче на тези територии възникнало независимото Бургундско кралство. Първоначално негова столица била [[Женева]]. Страната била разделена на три ''пага'': ''Genavensis'' (Женева и околните на нея области), ''Equestris'' (Нион и околността) и ''Vallensis'' (долината на Горна Рона). При крал [[Гундиох]] кралската власт укрепнала в тясен съюз с гало-римската аристокрация, чиито представители и в Бургундското кралство заемали високи държавни постове. Във всеки паг имало комит за германите и втори комит за римското население. Самите крале получавали почетни титли от римските императори като ''vir illuster'' (висш ранг от късноримската сенаторска аристокрация), заемали длъжностти на висши западноримски военачалници и получавали най-висшата титла, която можели да предоставят императорите – ''патриций''. Тези титли повишили авторитета им сред гало-римското население. За бургундите те били крале (''reges'') и владетели (''domini''). Около втората половина на V в. процесът на формиране на Бургундското кралство приключил.