В периода [[1947]] — [[1950]]1947—1950 г-. изучава органно изкуство в ''Schola Cantorum'' в [[Базел]]. Като изпълнител на клавесин дебютира във [[Виена]] през [[1950]] г. (“[[Изкуството на фугата]]” на [[Йохан Себастиян Бах]]). От [[1952]] г. е професор в Националната академия по музика, а от [[1954]] г. е професор в Амстердамската консерватория. През [[1954]] г. създава бароков ансамбъл (виолончело — [[Николаус Арнонкур]]), концертира и прави записи с [[Алфред Делер]]. Активно си сътрудничи с ''La Petite Bande'' на С.[[Сигизвалд Кьойкен]], [[Франс Брюген]], [[Филип Херевеге]] и др.. Преподава в [[Харвард]].
== Репертоар ==
Ред 19:
== Признание ==
Премия “Еразъм” ([[1980]] г.). Почетен доктор на множество университети в Европа и САЩ. Командор на Ордена за литература и изкуство ([[2007]] г.).
