Битка при Саратога: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 56:
С идването на октомври става ясно, че Клинтън няма да се появи и на 4 октомври Бургойн свиква военен съвет, на който решава да нападне на 7 октомври левия американски фланг с две хиляди войници, от петте хиляди, които да му останали.
== Сражението при
[[Image:Saratoga-neilson.jpg|thumb|300px|Чифликът на Нейлсън на
Американските войски се увеличават във времето между двете сражения. Нападението на Бъргойн срещу американския ляв фланг го изправя срещу дивизията на ген.-м. Бенджамин Линкълн. Заедно с попълнения от опълченци дивизията има 3800 войници, като други 1200 опълченци са в непосредствена готовност да се присъединят. Според плана на Бъргойн бриг. ген. Саймън Фрейзър трябва да се плъзне покрай отляво на американците и да осигури позиция за артилерията. Тъй като минава през залесени площи, той разполага с леката пехота, канадските опълченци и индиански съюзници, общо около 700 човека. Немците на ген.-м. Рийдезел ще осъществят главната атака, която да прикове американския ляв фланг с 1100 мъже и подкрепа от артилерия, а ген-м. Уилям Филипс трябва да нападне в лява кука, която да отдели левия фланг от останалата част от американската армия разположена на
Ползвайки опита си от преди две седмици британците започват нападението в ранния следобед, което да позволи на Бъргойн да отстъпи привечер по необходимост. Началният огън идва от настъплението на гренадирите отдясно на Линкълн. Войниците на Пуур удържат на огъня, а терена прави стрелбата доста неефективна. Когато м-р Акланд щурмува на щик позицията им американците най-сетне започват да стрелят от близко разстояние. Акланд е прострелян в двата крака, много от гренадирите също са повалени. Колоната им е разгромена и частите на Пуур настъпват и пленяват командирите и артилерията. Тези, които успяват да избягат се връщат на редутите Брейман (ок 180 м дължина, 2 м височина) и Балкар (ок. 450 м дълъг, 3.5 м висок) при фермата на Фрийман, които служат като основна точка на британския десен фланг.
Ред 87:
== Последици ==
В резултат на победата виждането за американските бунтовници в Европа се променя и Франция и САЩ (чрез пратеника си в Париж [[Бенджамин Франклин]]) подписват съюзен договор на [[6 февруари]] [[1778]] г., с който Франция признава американската [[Декларация за независимост на САЩ|Декларация за независимост]] и обещава пълна военна и финансова подкрепа. Скоро след това Франция обявява война на Великобритания. Влизането на Франция във войната представлява заплаха както за самия Остров, така и за колониите в [[Канада]], [[Кариби]]те, [[Гибралтар]] и [[Индия]]. В резултат на това британците прекратяват офанзивните операции в северните американски колонии. Уилям Хау, който полага толкова усилия да плени Филаделфия през септември 1777 г., докато Бъргойн е на път към катастрофата, евакуира града след по-малко от година и се връща в Ню Йорк. Новите британски офанзиви са предвидени в Джорджия и Каролините, където се вярва, че лоялистите са по-многобройни. Британците завладяват [[Джорджия]] и повечето от [[Южна Каролина]] до 1780 г., войната се обръща с американските победи при Кингс Маунтин и Коупенс, а пленяването на друга британска армия в [[Йорктаун]] през 1781 г. води до спечелване на войната на северноамериканския фронт.
Гейтс не играе голяма роля в битката при Саратога. Цялостната американска походна стратегия е на Филип Шуйлер, а самите битки се изнася от по-нисшите командири. Това не му пречи обаче да обере славата за най-голямата американска победа дотогава. Има дори движение да се смени Уошингтън с Гейтс. Вместо това му е поверено командването на американските сили на юг, където се пренасят основните действия. Той води армията в пагубно поражение в битката при Камдън през 1780 г. Когато армията му рухва Гейтс се качва на коня си и не спира да бяга докато не се намира на 96 км от бойното поле. След това не ръководи повече бойни действия.
| |||