Конституционен съд на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
ред |
||
Ред 1:
'''Конституционният съд на България''' ('''КС''') е институция, създадена с [[Конституцията на Република България|българската
== История ==▼
При първата
== Функции ==
Съгласно чл. 149-152 от Конституцията неговите функции се изразяват в няколко основни насоки.
На първо място КС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава
▲'''Конституционният съд на България''' ('''КС''') е институция създадена с [[Конституцията на Република България|българската конституцията]] от 1991 г. Неговите функции се изразяват в няколко основни насоки(за справка - чл149-152 от Конституцията):
▲На първо място КС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава ,че при едно такова тълкувание ,последното става неделима част от текста на Конституцията т.е.става задължително за всички субекти на правото.
На второ място КС се произнася по произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Иначе казано КС може да обяви един акт на НС и Президента на РБ за противиконституционен с което да премахне юридическата им сила. Това обаче не означава ,че КС може да ОТМЕНЯ закони или каквито и да били други актове. Последните се считат за "кухи структури" в българската правна система докато компетентния за това орган не ги отмени.
Следващата функция на КС е описана в чл.149 ,ал1 ,т.3 който гласи :" решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи". На практика това означава ,че КС е единствения орган който може да решава спорове за компетенция ,възникнали на най-висше управленско ниво.▼
Четвъртат функция на КС се оказа много важна с оглед членството на България в ЕС. Тя се съдържа в нормата на чл.149 , ал.1 , т.4 който гласи :"произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна". С други думи КС е единствения орган който може да даде определение дали един международен договор по който България е страна може да стане част от българската правна система или не. Важен елемент от това определение е разпоредбата " преди ратификация", което ще рече ,че за да даде КС такова определение , международния договор НЕ ТРЯБВА ДА Е ВЛЯЗЪЛ В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.▼
На следващо място КС се произнася по конституционосъобразноста на политически партий и сдружения(чл.149 ,ал.1, т.5). Този норма кореспондира с императивната норма на чл.44, ал 2 която изрично забранява : "(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.". От тази гледна точка КС е единствения компетентен орган който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определението на нормата в чл.44,ал.2 и ако да да забрани дейността и.Решението на КС е необжалваемо.▼
Следващите две функции на КС са за установяване законноста на избора на президент и вицепредзидент и народни представители( съответно чл.149,ал.1 ,т.6 и т.7).Последната функция на КС се съдържа в чл. 149, ал.1,т.8 с която на КС се дават правомощията да разглежда обвинения повдигнати от НС на ппрезидента и вицепрезидента . Обвиненията могат да бъдат повдигнати само за едно престъпление - Държавна измяна( виж Закона за Конституционния съд).▼
Ал. 2 на чл.149 дава възможност на НС да допълни правата или задълженията , респективно да премахва такива със закон. Досега няма такъв прецедент.▼
▲Следващата функция на КС е описана в чл. 149 ,
== Състав ==▼
▲
Конституционният съд се състои от 12 съдии с деветгодишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на [[Върховен касационен съд|Върховния касационен]] и Върховния административен съд. Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някой критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.<ref>Александров, Петър. [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2413§ionid=5&id=0001102 Гузна правна акробатика] // Сега 14.9.2006</ref>▼
▲На следващо място КС се произнася по конституционосъобразноста на политически
▲== История ==
▲При първата, [[Търновска конституция]] на България, такъв орган не е съществувал никъде в Европа, а при втората и третата (т. нар. „Димитровска конституция“ и „Живкова конституция“) правото да следи съобразяването на законите с конституцията е възложено на самото [[Народно събрание]] приемащо законите. При приемането на новата конституция подобно на КС в други демократични държави се предвижда независим орган който да се изказва по такива въпроси. КС взима първите си две решения до края на 1991 г.
▲Следващите
▲Ал. 2 на чл. 149 дава възможност на НС да допълни правата или задълженията
▲== Състав ==
▲Конституционният съд се състои от 12 съдии с
== Председатели ==
Line 23 ⟶ 30:
! Мандат
|-
| [[Асен Манов|Асен Димитров Манов]] || align="center" | [[3 октомври]] [[1991]] – [[18 октомври]] [[1994]] ||
|-
| [[Асен Манов|Асен Димитров Манов]] || align="center" | [[18 октомври]] [[1994]] – [[14 октомври]] [[1997]] ||
|-
| [[Живко Сталев|Живко Стоянов Сталев]] || align="center" | [[14 октомври]] [[1997]] – [[19 октомври]] [[2000]] ||
|-
| [[Христо Данов (юрист)|Христо Веселинов Данов]] || align="center" | [[19 октомври]] [[2000]] – [[17 февруари]] [[2003]] ||
|-
| [[Неделчо Беронов|Неделчо Крумов Беронов]] || align="center" | [[17 февруари]] [[2003]] – [[28 февруари]] [[2003]] ||
|-
| [[Румен Янков|Румен Петров Янков]] || align="center" | [[28 февруари]] [[2003]] – [[28 октомври]] [[2003]] ||
|-
| [[Неделчо Беронов|Неделчо Крумов Беронов]] || align="center" | [[28 октомври]] [[2003]] – [[3 октомври]] [[2006]] ||
|-
| [[Васил Гоцев|Васил Стоянов Гоцев]] || align="center" | [[3 октомври]] [[2006]] – [[8 ноември]] [[2006]] ||
|-
| [[Румен Янков|Румен Петров Янков]] || align="center" | [[8 ноември]] [[2006]] – ||
|}
Line 53 ⟶ 60:
[[Категория:Държавни институции в България]]
[[Категория:Българско право]]
[[cs:Ústavní soud Bulharska]]
|