NTSC: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 194.141.32.32, към версия на TXiKiBoT (huggle) |
|||
Ред 9:
Цветно кодиране NTSC се използва с форматът '''„M“''' (вж. [[телевизионни системи]]), който се състои от 30/100,1% (или приблизително 29,97) [[презредов режим|презредови]] видео-[[кадър|кадъра]] за една [[секунда]]. Всеки кадър се състои от общо 525 екранни реда, от които 486 съставят видимия [[растер]]. Останалите ([[VBI]], или „интервал на вертикално прекъсване“) се използват за [[синхронизация]] и вертикално препокриване и могат да съдържат други данни като [[вградени субтитри]] и код за време ([[VITC]]). В пълния растер (игнорирайки полуредовете), четно номерираните или "долни" екранни редове (редове 21 до 263 във видео-сигнала) се „рисуват“ в първото поле, а нечетните или "горни" екранни редове (сигнални редове 283 до 525) се рисуват във второто поле, за да се получи нетрептящ образ с честота на опресняване на полетата приблизително 59,94 [[херц]]а (всъщност 60 Hz/100,1%). За сравнение, [[PAL]] използва 625 реда (от които 576 видими) и поради това има по-голяма вертикална резолюция, но по-ниска времева (темпорална) резолюция от 25 кадъра или 50 полета в секунда.
Първоначално честотата на опресняване на NTSC е точно 60 Hz в черно-бялата система, като е избрана, защото съвпада с честотата от 60 Hz на променливия ток използван в САЩ. Съизмеряването на честотата на опресняване на полетата с тази на енергоизточника помага за избягването на вълнови смущения, които създават въртящи се блокове на екрана. По случайност синхронизирането за двете честоти допринася и за възможността на т.нар. „кинескопни“ кинокамери да записват ранните преки телевизионни предавания, тъй като се оказва просто да се синхронизира [[филм]]ова камера така, че да записва един видео-кадър на всеки филмов кадър, като честотата на променливият ток се използва за активиране на затвора на камерата.
Броят от 625 реда е избран вследствие на ограниченията на тогавашните технологии, основани на вакуумна тръба. В ранните ТВ системи главен осцилатор, контролиран от волтаж, действа на честота два пъти по-голяма от тази на хоризонталните редове, и тази честота се рязделя на броя използвани редови (тук 525), за да се получи честотата на полетата (60 Hz в този случай). Тя от своя страна се сравнява с честотата от 60 Hz на енергоизточника и всички несъответствия се коригират посредством настройка на главния осцилатор.
| |||