Харпия (митология): Разлика между версии

Средновековните моралисти използвали харпиите като символ на алчност, ненаситност и нечистоплътност, често ги обединявали с фуриите[[фурии]]те; затвърдило се схващането, че харпиите нападат заедно. ЖивописецаЖивописецът от XV век Джовани Белини в серии [[пано|пана]], илюстриращи седемте смъртни гряха[[грях]]а, изобразил харпиите като алегорични фигури, олицетворяващи алчност, въздигнал ги на две златни кълба – златните ябълки от Хесперидаградините на [[Хесперидите]].

През Средновековието харпията, често наричана “девата орел”, станала популярна фигура в хералдиката[[хералдика]]та, особено в Източна Фризия, видяна е и сред гербовете на Райтбург, [[Лихтенщайн]] и Цирксените.

В хералдиката[[хералдика]]та фигурата на харпията означава “свиреп, когато е провокиран”, но може да бъде изтълкувана и като символ на порока и страстта (ако се подразбира победения враг).

Ето какъв символ в хералдиката приписал на харпията Джон Гуилим (XVI век). Той отделил две хералдически разновидности на харпии. Едната изглеждала така: женско лице, тяло, крила и нокти на хищна птица; в другата – женско лице и тяло и птичи крила и нокти. Гуилим говори за първия вед: “Харпията се представя лазурно с изправени крила и развяващи се коси. Или окована в броня. Такава броня има в църквата в Хантингон. [[Вергилий]] ги описва така: “От всички чудовища – ужани не; те са рожби на великия гняв, който [[Бог]] пратил на човешкия род от адските бездни; с лица на девойки е това творение, ненаситни, с остри лапи – ето такъв облик”.

Р.Д. Бартнет предполага в “Древни ориенталски влияния върху Архаична Гърция” – есе в “Егея и Близкия Изток”, Сол С. Вайнберг (Локъст Вали, Ню Йорк, 1956) – че харпиите първоначално били преработени от орнаментите на бронзови котели от [[Урарту]]: “Те направили такова впечатление в Гърция, че изглежда дали растеж на типа сирена в архаичното гръцко изкуство и когато започнали да “пляскат” по ръба на такива прекрасни съдове за готвене, очевидно дали растеж на познатата гръцка легенда за Финей и Харпиите, които са изобразявани така в гръцкото изкуство. Самото име на Финей, жертвата на техните преследвания, може би не е нищо друго, освен преправяне на името на цар на [[Урарту]], Ишпиниш или Ушпина (около [[820 пр.н.е.]]), който може би гръцките търговци свързвали с тези съдове.”